Цветан Тодоров
Накратко
| На български | Цветан Тодоров |
|---|---|
| Роден | 1 март 1939 г., София |
| Починал | 7 февруари 2017 г., Париж |
| Семейство | Син на библиографа Тодор Боров; брат на физика Иван Тодоров |
| Гражданство | Българско; френско от 1974 г. |
Източник: Уикипедия: Tzvetan Todorov; Уикипедия на български: Цветан Тодоров1,2
Двете Уикипедии описват следването му по различен начин. Английската посочва, че той получава магистърска степен по филология в Софийския университет през 1963 г., започва докторантура при Ролан Барт през 1966 г. и защитава доктората си по литература през 1970 г. Българската пише, че завършва през 1961 г., заминава за Париж като стипендиант през 1963 г. и защитава дисертацията си под ръководството на Барт през 1970 г.1,2
Структурализъм и поетика
През 1968 г. Тодоров става научен ръководител във Френския национален център за научни изследвания (CNRS). През 1970 г. участва в основаването на списание „Poétique“, което съредактира до 1979 г., а заедно с Жерар Женет редактира поредицата по теория на литературата „Collection poétique“ на издателство „Seuil“ до 1987 г. Английската Уикипедия посочва като най-важен негов принос към теорията на литературата определението за фантастното в „Introduction à la littérature fantastique“ (1970) – събитие, което изглежда свръхестествено и оставя читателя да се колебае между естествено и свръхестествено обяснение.1,2
История, памет и другият
От 80-те години Тодоров се насочва към историята на идеите и моралните въпроси. Сред книгите му, с английските им заглавия, са „The Conquest of America: The Question of the Other“ (1982), „Facing the Extreme“ (1991) за моралния живот в концентрационните лагери, „On Human Diversity“ (1993), „Voices from the Gulag: Life and Death in Communist Bulgaria“ (1999) за лагерите в комунистическа България, „Hope and Memory“ (2000), „In Defence of the Enlightenment“ (2009) и „The Inner Enemies of Democracy“ (2014).1
През 2008 г. журито на наградата „Принц на Астурия“ за обществени науки, събрано в Овиедо, единодушно му присъжда отличието. То отбелязва, че трудовете му са преведени на 25 езика, и пише, че „Тодоров представлява духа на единството в Европа, между Запада и Изтока, и отдадеността на идеалите за свобода, равенство, интеграция и справедливост“.3
Връзки с България и личен живот
Според българската Уикипедия Тодоров прекарва първите 23 години от живота си в България, получава френско гражданство през 1974 г., а в интервю за български вестник през 2008 г. се определя едновременно като българин и французин. През 1988 г. Софийският университет го обявява за почетен доктор. Първата му съпруга е изследователката Мартин ван Воркенс, а втората – канадската писателка Нанси Хюстън, с която има две деца. Умира в Париж на 7 февруари 2017 г. след невродегенеративно заболяване.1,2
Източници
- Уикипедия: Tzvetan Todorov
- Уикипедия на български: Цветан Тодоров
- Princess of Asturias Foundation: 2008 jury minutes
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.