Йордан Радичков
Накратко
| На български | Йордан Димитров Радичков |
|---|---|
| Роден | 24 октомври 1929 г., Калиманица |
| Починал | Януари 2004 г., София |
| Известен с | Разказите, „Барутен буквар“, пиесата „Суматоха“ |
| Преводи | Над 30 езика (английската Уикипедия); 37 езика в 50 страни (българската Уикипедия) |
Източник: Уикипедия: Yordan Radichkov; Уикипедия на български: Йордан Радичков1,2
Източниците се разминават за датата на смъртта му. Английската Уикипедия посочва 21 януари 2004 г., а българската – че умира в София на 22 януари 2004 г.1,2
От Калиманица до вестниците
Радичков е роден в бедно семейство в село Калиманица, днес в област Монтана, и през 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Английската Уикипедия отбелязва, че селото му е унищожено и днес се намира под водите на язовир „Огоста“ (1983) – тема, към която той се връща многократно. Работи като кореспондент и редактор във вестник „Народна младеж“ (1951–1954), редактор във „Вечерни новини“ (1954–1960), в „Българска кинематография“ (1960–1962) и в „Литературен фронт“ (1962–1969).1,2
Разкази, романи и пиеси
Първата му книга, сборникът с разкази „Сърцето бие за хората“, излиза през 1959 г. Според английската Уикипедия ранният му соцреалистичен маниер отстъпва място на пародията, гротеската и фолклорната фантастика, понякога определяни като балкански магически реализъм, които управляващата партия първоначално посреща враждебно. Сред ключовите му книги са „Свирепо настроение“ (1965), „Ние, врабчетата“ (1968), „Барутен буквар“ (1969), романите „Всички и никой“ (1975) и „Прашка“ (1977), както и „Ноев ковчег“ (1988).1,2
Пише сценариите за филмите „Горещо пладне“ (1966) и „Привързаният балон“ (1967) и пиесите „Суматоха“ (1967), „Януари“ (1974), „Лазарица“ (1979) и „Опит за летене“ (1979), които според българската Уикипедия са играни в Австрия, Германия, Гърция, Полша, Русия, САЩ и други страни. Според английската Уикипедия някои критици го наричат българския Кафка или Гогол.1,2
Отличия и обществен живот
През 1988 г. получава шведския Кралски орден „Полярна звезда“; английската Уикипедия добавя, че е първият председател на Българо-шведското дружество за приятелство (1984–1991). От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели, а през 2001 г. е избран за народен представител от БСП, но скоро подава оставка. През 2007 г. в градината на бившия Царски дворец, днес Национална художествена галерия, в центъра на София е открит паметник на писателя, а връх Радичков в Антарктика носи неговото име.1,2
Източниците се разминават за някои отличия. За ордена „Стара планина“ английската Уикипедия посочва и 2000, и 2003 г., а българската – 2000 г., първа степен. За италианската награда „Гринцане кавур“ (1984) английската го определя като финалист, а българската – като носител. За Нобеловата награда английската Уикипедия посочва номинация през 2001 г., а българската – две номинации.1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.