Пейо Яворов
Накратко
| На български | Пейо Яворов (Пейо Тотев Крачолов) |
|---|---|
| Роден | 13 януари 1878 г., Чирпан |
| Починал | 29 октомври 1914 г., София |
| Известен с | Символистичната поезия: „Безсъници“, „Подир сенките на облаците“ |
| Псевдоним | Яворов, даден му от Пенчо Славейков |
Източник: Уикипедия: Peyo Yavorov; Уикипедия на български: Пейо Яворов1,2
Телеграфист и революционер
Яворов завършва V гимназиален клас в Пловдив, след което баща му прекъсва образованието му и го праща на работа в телеграфната служба. От 1897 до 1901 г. е телеграфопощенец в Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Поморие и София. През тези години влиза във връзка с Вътрешната македоно-одринска революционна организация и редактира нейни издания, сред които вестник „Дело“.2
През 1902 г. за пръв път влиза в Македония като четник на Михаил Чаков, а по-късно е четник на Яне Сандански. С книгата „Гоце Делчев“ (1904) става първият биограф на революционния водач. При избухването на Балканската война през 1912 г. оглавява партизанска чета № 15 от Македоно-одринското опълчение, излиза на Бяло море при Кавала, награден е с кръст „За храброст“ и става първият кмет на Неврокоп след освобождението му.2
Поетът от кръга „Мисъл“
Със съдействието на Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков се озовава в София и става сътрудник на литературното им списание „Мисъл“. Славейков му дава псевдонима Яворов. Първата му стихосбирка „Стихотворения“ излиза през 1901 г., а преработеното издание от 1904 г. е с предговор от Славейков. Според българската Уикипедия втората му стихосбирка „Безсъници“ (1907) окончателно проправя пътя на модерната българска лирика, а през 1910 г. следва антологичната книга „Подир сенките на облаците“.1,2
Работи като библиотекар, а по-късно като драматург на Народния театър, за който пише две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912). Неколкократно е командирован в чужбина за усъвършенстване по литература – в Нанси, Женева, Виена и Париж.2
Мина, Лора и краят
Според английската Уикипедия повечето му стихотворения са посветени на двете жени в живота му. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, която умира от туберкулоза през 1910 г. и е погребана в Париж. През 1912 г. се венчава за Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов; запазената им кореспонденция свидетелства за пламенна и бурна любов.1,2
На 29 ноември 1913 г. Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие; куршумът пронизва слепоочието му и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, че е неин убиец, на 29 октомври 1914 г., на 36 години, той взема отрова и се застрелва. Погребан е в Централните софийски гробища.1,2
Източниците се разминават къде е погребана Мина Тодорова. Българската Уикипедия посочва Париж, а английската назовава гробището на Булон-Бийанкур, непосредствено до града.1,2
Памет
- Родната му къща в Чирпан е превърната в музей през 1954 г., а домът му в София също е музей.
- През 2008 г. Армения издава пощенска марка с лика му в знак на признателност за стихотворението му „Арменци“.
- Негово име носят училище в Ереван, булевард и квартал в София и връх Яворов в Антарктика.
Източник: Уикипедия: Peyo Yavorov; Уикипедия на български: Пейо Яворов1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.