Към съдържанието
Стари книги с кожени подвързии, мастилница и запечатано писмо във възрожденска къща музей
Elisaveta Bagryana

Известни българи

Елисавета Багряна

Елисавета Багряна (1893 г. – 23 март 1991 г.), родена като Елисавета Любомирова Белчева в София, е българска поетеса, авторка на детски книги и преводачка. Първата ѝ книга „Вечната и святата“ (1927) я утвърждава като поетеса, а българската Уикипедия я определя като една от най-големите български поетеси от XX век.

Обновено октомври 2026 г. · Фактите са проверени 10 ноември 2026 г.

Снимка: Неизвестен автор, Обществено достояние, чрез Wikimedia Commons

Година на издаване на първата ѝ книга „Вечната и святата“
19271,2
Година на издаване на първата ѝ книга „Вечната и святата“
Номинации за Нобелова награда за литература в архива на Нобеловия комитет
43
Номинации за Нобелова награда за литература в архива на Нобеловия комитет
Година на златния медал от асоциацията на поетите в Рим
19691,2
Година на златния медал от асоциацията на поетите в Рим

Елисавета Багряна

Накратко

Накратко
На български Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева)
Родена 1893 г., София
Починала 23 март 1991 г., София
Известна с Поезията: „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“
Отличия Златен медал, Рим (1969); „Герой на Народна република България“ (1983)

Източник: Уикипедия: Elisaveta Bagryana; Уикипедия на български: Елисавета Багряна1,2

Източниците се разминават за датата на раждането ѝ. Английската Уикипедия посочва 16 април 1893 г., а българската – 29 април 1893 г., което е 16 април по стар стил.1,2

Търново, Афтане и Софийският университет

Багряна е първото от седем деца на Мария и Любомир Белчеви. През 1907–1908 г. семейството живее в Търново, където тя пише първите си стихове. След като завършва гимназия в София през 1910 г., една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава преки впечатления от живота на селото. От 1911 до 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет и слуша лекции на Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев, Боян Пенев и други.1,2

През 1915 г. списание „Съвременна мисъл“ отпечатва първите ѝ две стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. Работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил, а през 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот, като сътрудничи на „Вестник на жената“, „Съвременник“, „Златорог“ и други издания. Връзката ѝ с литературоведа Боян Пенев, под чието влияние започва да пише със свободен стих, приключва с внезапната му смърт през 1927 г.1,2

Стихосбирки и стил

Българската Уикипедия описва няколко преображения в творчеството ѝ. В „Звезда на моряка“ (1931) и „Сърце човешко“ (1936) ранното жизнерадостно лирично опиянение отстъпва пред терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 50-те години тя се увлича по характерната за периода декларативна тезисност („Пет звезди“, 1953), а след 60-те се връща към своя стил в „Контрапункти“ (1972), „Светлосенки“ (1977) и „На брега на времето“ (1983). Същата статия определя стила ѝ като съчетание между народнопесенна лексика и модерни поетични средства.2

Английската Уикипедия определя стиховете ѝ като непосредствени, чувствителни и сериозни и посочва „Кладенецът“, в който кладенецът, изкопан от нея като малко момиче, символизира извора на поезията в душата ѝ. На английски стиховете ѝ са събрани в „Penelope of the Twentieth Century“ в превод на Бренда Уокър.1

Източниците се разминават на колко езика са преведени стиховете ѝ. Английската Уикипедия посочва над 30, а българската – над 20 във въведението и 30 по-нататък в статията.1,2

Нобелови номинации и отличия

И двете статии в Уикипедия посочват, че е предлагана за Нобелова награда за литература през 1943, 1944 и 1945 г., а българската назовава вносителя – Стефан Младенов. Архивът на Нобеловите номинации съдържа тези три номинации и четвърта, през 1969 г., от Анна Каменова, председател на българския ПЕН клуб.1,2,3

  • Златен медал на асоциацията на поетите в Рим, 1969 г.; английската Уикипедия я нарича Национална асоциация на поетите, а българската – Международна асоциация на поетите.
  • Звание „Герой на Народна република България“, 1983 г.
  • Нос Багряна в Антарктика и улица в квартал „Гео Милев“ в София носят нейното име.

Източник: Уикипедия: Elisaveta Bagryana; Уикипедия на български: Елисавета Багряна1,2

Българската Уикипедия добавя, че е призована като свидетелка по делото срещу Никола Вапцаров през 1942 г. Умира в София на 23 март 1991 г., месец преди да навърши 98 години.2

Източници

  1. Уикипедия: Elisaveta Bagryana
  2. Уикипедия на български: Елисавета Багряна
  3. NobelPrize.org nomination archive: nominees from Bulgaria

Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.

Следваща стъпка

Планирайте времето си в България

Регионите, градовете и курортите, и фирмите, които могат да ви помогнат да се установите, в каталога на InvestBulgaria.