Елисавета Багряна
Накратко
| На български | Елисавета Багряна (Елисавета Любомирова Белчева) |
|---|---|
| Родена | 1893 г., София |
| Починала | 23 март 1991 г., София |
| Известна с | Поезията: „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“ |
| Отличия | Златен медал, Рим (1969); „Герой на Народна република България“ (1983) |
Източник: Уикипедия: Elisaveta Bagryana; Уикипедия на български: Елисавета Багряна1,2
Източниците се разминават за датата на раждането ѝ. Английската Уикипедия посочва 16 април 1893 г., а българската – 29 април 1893 г., което е 16 април по стар стил.1,2
Търново, Афтане и Софийският университет
Багряна е първото от седем деца на Мария и Любомир Белчеви. През 1907–1908 г. семейството живее в Търново, където тя пише първите си стихове. След като завършва гимназия в София през 1910 г., една година е учителка в село Афтане (днес Недялско), където получава преки впечатления от живота на селото. От 1911 до 1915 г. учи славянска филология в Софийския университет и слуша лекции на Иван Шишманов, Кръстьо Кръстев, Боян Пенев и други.1,2
През 1915 г. списание „Съвременна мисъл“ отпечатва първите ѝ две стихотворения – „Вечерна песен“ и „Защо“. Работи като гимназиална учителка във Враца и Кюстендил, а през 1921 г. се връща в София и се включва в литературния живот, като сътрудничи на „Вестник на жената“, „Съвременник“, „Златорог“ и други издания. Връзката ѝ с литературоведа Боян Пенев, под чието влияние започва да пише със свободен стих, приключва с внезапната му смърт през 1927 г.1,2
Стихосбирки и стил
Българската Уикипедия описва няколко преображения в творчеството ѝ. В „Звезда на моряка“ (1931) и „Сърце човешко“ (1936) ранното жизнерадостно лирично опиянение отстъпва пред терзанията на интелектуалността, която започва да чупи класическите стихотворни размери. През 50-те години тя се увлича по характерната за периода декларативна тезисност („Пет звезди“, 1953), а след 60-те се връща към своя стил в „Контрапункти“ (1972), „Светлосенки“ (1977) и „На брега на времето“ (1983). Същата статия определя стила ѝ като съчетание между народнопесенна лексика и модерни поетични средства.2
Английската Уикипедия определя стиховете ѝ като непосредствени, чувствителни и сериозни и посочва „Кладенецът“, в който кладенецът, изкопан от нея като малко момиче, символизира извора на поезията в душата ѝ. На английски стиховете ѝ са събрани в „Penelope of the Twentieth Century“ в превод на Бренда Уокър.1
Източниците се разминават на колко езика са преведени стиховете ѝ. Английската Уикипедия посочва над 30, а българската – над 20 във въведението и 30 по-нататък в статията.1,2
Нобелови номинации и отличия
И двете статии в Уикипедия посочват, че е предлагана за Нобелова награда за литература през 1943, 1944 и 1945 г., а българската назовава вносителя – Стефан Младенов. Архивът на Нобеловите номинации съдържа тези три номинации и четвърта, през 1969 г., от Анна Каменова, председател на българския ПЕН клуб.1,2,3
- Златен медал на асоциацията на поетите в Рим, 1969 г.; английската Уикипедия я нарича Национална асоциация на поетите, а българската – Международна асоциация на поетите.
- Звание „Герой на Народна република България“, 1983 г.
- Нос Багряна в Антарктика и улица в квартал „Гео Милев“ в София носят нейното име.
Източник: Уикипедия: Elisaveta Bagryana; Уикипедия на български: Елисавета Багряна1,2
Българската Уикипедия добавя, че е призована като свидетелка по делото срещу Никола Вапцаров през 1942 г. Умира в София на 23 март 1991 г., месец преди да навърши 98 години.2
Източници
- Уикипедия: Elisaveta Bagryana
- Уикипедия на български: Елисавета Багряна
- NobelPrize.org nomination archive: nominees from Bulgaria
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.