Гена Димитрова

Накратко

Източник: Wikipedia: Ghena Dimitrova¹

Начало на кариерата

Димитрова е родена в село Беглеж, на около 25 км от Плевен. Започва да пее в училищния хор. От 1959 до 1964 г. учи в Софийската консерватория при Христо Брамбаров. Първоначално е определена като мецосопрано, но през втората година е призната за сопрано.¹

След като завършва, преподава пеене. Пробивът ѝ идва през 1967 г., когато пее Абигайл в постановката на „Набуко“ от Верди в Националната опера. Поема ролята, след като две други сопрана се оттеглят. В по-късни изпълнения включва незадължителното високо до в кабалетата „Salgo già“, пропускано в много ранни постановки.¹

Кариера в националния отбор

През 1970 г. Димитрова печели Международния конкурс за млади оперни певци в София. Наградата ѝ включва курс в школата за усъвършенстване към „Ла Скала“. Дебютира в Италия като Турандот в Тревизо през 1975 г., а през 1983 г. пее ролята в „Ла Скала“ с Пласидо Доминго. Същата година дебютира и в „Ковънт Гардън“ и пее в центъра „Барбикан“ в „Джокондата“ от Понкиели.¹

Сред другите ѝ изяви са участията в театър „Колон“ в Буенос Айрес през 1974–75 г., където ролите ѝ включват Тоска, Турандот, „Андре Шение“, „Трубадур“ и „Дон Карлос“. Дебютира в САЩ като Елвира в „Ернани“ през 1981 г., а в Метрополитън опера – като Турандот през 1987 г. Репертоарът ѝ включва и мецосопрановите роли Амнерис и Еболи.¹

Последни години

В международната си кариера Димитрова работи с диригенти като Рикардо Мути, Джузепе Синополи и Лорин Маазел. Оттегля се от сцената през 2001 г. и продължава да работи с млади певци. Сред ученичките ѝ е сопраното Елена Барамова. Димитрова умира от рак в Милано на 11 юни 2005 г. След смъртта ѝ българското правителство обещава да създаде фонд на нейно име за талантливи млади певци. Връх Димитрова в Антарктида е наречен на нейно име.¹