Златю Бояджиев
Накратко
| На български | Златю Бояджиев |
|---|---|
| Роден | 22 октомври 1903 г., Брезово |
| Почина | 2 февруари 1976 г. |
| Професия | Художник |
| Образование | Художествена академия, София, завършва през 1932 г. |
| Известен с | Портрети, пейзажи и сцени от селския живот |
| Признание | „Герой на социалистическия труд“; носител на наградата „Владимир Димитров – Майстора“ на Съюза на българските художници |
Източник: Wikipedia: Zlatyu Boyadzhiev1
Живот и обучение
Златю Георгиев Бояджиев е роден в село Брезово на 22 октомври 1903 г. Учи живопис в Художествената академия в София и завършва през 1932 г. Творчеството му включва портрети и пейзажи с теми предимно от Стария град в Пловдив и селския живот в региона. Пловдив е вторият по големина град в България.1
Два периода
Творчеството на Бояджиев се дели на два основни периода. Първият продължава до 1951 г., когато получава инсулт и временно спира да рисува. Творбите от този период се отличават с неокласически подход и композиции, изобразяващи селския живот. Няколко години след инсулта той частично се възстановява и се връща към живописта. Тогава рисува с лявата ръка, а маниерът му се променя съществено.1
Творби и признание
В по-късния период стилът на Бояджиев се насочва към гротескни образи. Композициите му включват десетки фигури и използват изразителен цвят. Сред известните му творби са „Село Брезово“, „На трапезата“ и „Две сватби“. Удостоен е със званието „Герой на социалистическия труд“ и е носител на наградата „Владимир Димитров – Майстора“ на Съюза на българските художници. Много от картините му са изложени в къща музей в Пловдив. Бояджиев умира на 2 февруари 1976 г.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
