Алеко Константинов
Накратко
| На български | Алеко Иваницов Константинов |
|---|---|
| Роден | 13 януари 1863 г. (1 януари стар стил), Свищов |
| Почина | 23 май 1897 г. (11 май стар стил), край Радилово, убит от засада |
| Псевдоним | Щастливеца |
| Образование | Априловската гимназия в Габрово; право в Новорусийския университет в Одеса, завършва през 1885 г. |
| Най-известни творби | „До Чикаго и назад“ (1894); „Бай Ганьо“ (от 1895 г.) |
Източник: Уикипедия: Aleko Konstantinov; Уикипедия на български: Алеко Константинов1,2
Съдия, който не се огъва
Константинов е роден в дунавския град Свищов в заможно търговско семейство. Учи в Априловската гимназия в Габрово, а след това право в Одеса и завършва през 1885 г.1,2
След завръщането си в България работи като съдия и прокурор в София. Противопоставя се на политическата намеса в съдебната дейност и е уволнен; отново е съдия в Софийския апелативен съд през 1890–1892 г. и отново е уволнен. След това до края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Член е на Демократическата партия на Петко Каравелов и пише във вестника ѝ „Знаме“.2
Париж, Прага и Чикаго
Константинов посещава Всемирното изложение в Париж през 1889 г., изложението в Прага през 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго през 1893 г., като стига и до Ниагарския водопад. Пътеписът му от Америка „До Чикаго и назад“ излиза като самостоятелна книга през 1894 г. Българската Уикипедия го определя като първия пътепис, който пресъздава пътуване извън границите на България.1,2
Книгата поставя началото на траен интерес към Чикаго сред българите. Бюст на Константинов има в библиотеката „Регенщайн“ на Чикагския университет, а участък от улица „Ървинг Парк Роуд“ в Чикаго носи неговото име.1
Бай Ганьо
От 1895 г. Константинов публикува фейлетоните си за Бай Ганьо – пътуващ търговец на розово масло, чиито грубовати маниери в чужбина и политически машинации у дома го превръщат в един от най-популярните образи в българската литература. Във втората част на книгата, когато Бай Ганьо се връща в България и започва да „прави“ политика, смехът утихва и отстъпва място на погнуса, гняв и разочарование от посоката на обществения живот в новоосвободена България.1,2
Изкачването на Черни връх
По инициатива на Константинов на 27 август 1895 г. се осъществява първото масово изкачване на Черни връх – най-високия връх на Витоша над София. Събитието се смята за начало на организирания туризъм в България. Първото туристическо дружество, създадено след смъртта му през 1899 г., приема неговото име.2
Смърт и памет
На 23 май 1897 г. Константинов пътува от Пещера за Пазарджик със съпартиеца си Михаил Такев – народен представител от Пещера. Край село Радилово каруцата им попада в засада и Константинов е застрелян. Според английската Уикипедия той най-вероятно е убит по погрешка, тъй като малко преди това си разменя мястото с Такев. Българската Уикипедия отбелязва, че на съдебния процес извършителите казват, че е трябвало да бъде убит Такев, но редица изследователи твърдят, че атентатът е бил насочен и срещу двамата.1,2
- Портретът му е на банкнотата от 100 лева, издадена през 2003 г.
- Два хотела на Витоша носят имената „Алеко“ и „Щастливеца“.
- Къщата музей на Алеко Константинов в Свищов е част от 100-те национални туристически обекта.
Източник: Уикипедия: Aleko Konstantinov; Уикипедия на български: Алеко Константинов1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.