Към съдържанието
Стари книги с кожени подвързии, мастилница и запечатано писмо във възрожденска къща музей
Nikola Vaptsarov in 1936

Известни българи

Никола Вапцаров

Никола Вапцаров (7 декември 1909 г. – 23 юли 1942 г.) е роден в Банско, учи в Морското машинно училище във Варна и работи като огняр и механик. Стихосбирката му „Моторни песни“ (1940) е единствената, издадена приживе. Осъден е на смърт за подривна дейност по време на войната и е разстрелян в София вечерта на 23 юли 1942 г.

Обновено октомври 2026 г. · Фактите са проверени 10 ноември 2026 г.

Снимка: Неизвестен автор, Обществено достояние, чрез Wikimedia Commons

Година на издаване на „Моторни песни“, единствената му книга, издадена приживе
19401,2
Година на издаване на „Моторни песни“, единствената му книга, издадена приживе
Години в Морското машинно училище във Варна
1926–322
Години в Морското машинно училище във Варна
Година, в която Военноморското училище във Варна получава името му
19491
Година, в която Военноморското училище във Варна получава името му

Никола Вапцаров

Накратко

Накратко
На български Никола Йонков Вапцаров
Роден 7 декември 1909 г., Банско
Починал 23 юли 1942 г., София (разстрелян)
Известен с „Моторни песни“ (1940); стихотворения като „Вяра“ и „Прощално“
Професия Машинен техник, огняр и механик

Източник: Уикипедия: Nikola Vaptsarov; Уикипедия на български: Никола Вапцаров1,2

Банско, Варна и фабриката

Вапцаров е роден в Банско, тогава все още в пределите на Османската империя. Баща му Йонко Вапцаров участва в българското националноосвободително движение в Македония, а майка му Елена е учила в Американския колеж в Самоков. След гимназията в Разлог учи в Морското машинно училище във Варна от 1926 до 1932 г., а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.1,2

След това работи във фабриката в село Кочериново – първо като огняр, а после като механик, и организира любителски театър, за който пише и в който играе. Жени се за Бойка Вапцарова; синът им Йонко скоро се разболява и умира. През 1936 г., след авария, е уволнен и се премества в София, където дълго не успява да намери работа.2

„Моторни песни“ и процесът

„Моторни песни“ излиза през 1940 г. под името Никола Йонков. Това е единствената му издадена стихосбирка; пътеписите, разказите, критиката, стиховете за деца и пиесата му са издадени главно след смъртта му. През ноември 1940 г., по време на Соболевата акция за съюзен договор със СССР, той събира подписи в Банско. Арестуван е, интерниран в Годеч и оправдан от съда.1,2

След нападението на Германия срещу СССР през 1941 г. участва в нелегалната съпротива на тогава забранената Българска комунистическа партия. Арестуван е през март 1942 г., съден от Софийския военен съд от 6 юли и на 23 юли 1942 г. е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Разстрелян е същата вечер на Гарнизонното стрелбище в София заедно с други участници в съпротивата. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.1,2

Източниците се разминават колко души са разстреляни заедно с него. Английската Уикипедия посочва още единадесет, а българската назовава петима: Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.1,2

Македонският въпрос

Идентичността на Вапцаров се тълкува различно в България и в Северна Македония. Английската Уикипедия го описва в последните години от живота му като македонски националист и движеща сила на прокомунистическия Македонски литературен кръжок в София, който прокарва идеята за македонска нация и език. Българската Уикипедия посочва, че той проявява българско национално съзнание, бил е силно повлиян от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 г., и цитира доклада му пред кръжока от 1938 г.: „Ние сме македонци…“1,2

И двете статии отбелязват, че пише на книжовен български език и че в полицейските си показания се самоопределя като българин. В Северна Македония той е смятан за етнически македонец. Английската Уикипедия цитира славистката Йоланта Суйецка: „Вапцаров е част от българската литература, и то не само заради българския език на стиховете си. Българското измерение на идентичността му, както и македонското и универсалното – интернационалното, са част от многопластовото му съзнание.“1,2

Източниците се разминават за датата на тези показания. Английската Уикипедия ги отнася към пролетта на 1941 г., след навлизането на българските войски в Македония, а българската – към 1940 г.1,2

Памет

  • През 1949 г. Военноморското училище във Варна е наречено „Никола Вапцаров“.
  • През 1952 г. в Банско и София са открити музеи, посветени на него.
  • Посмъртно е удостоен с международна награда за мир; на 3 декември 1953 г. тя е връчена на майка му Елена.
  • Връх Вапцаров в Антарктика е наречен на него.

Източник: Уикипедия: Nikola Vaptsarov; Уикипедия на български: Никола Вапцаров1,2

Източници

  1. Уикипедия: Nikola Vaptsarov
  2. Уикипедия на български: Никола Вапцаров

Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.

Следваща стъпка

Планирайте времето си в България

Регионите, градовете и курортите, и фирмите, които могат да ви помогнат да се установите, в каталога на InvestBulgaria.