Никола Вапцаров
Накратко
| На български | Никола Йонков Вапцаров |
|---|---|
| Роден | 7 декември 1909 г., Банско |
| Починал | 23 юли 1942 г., София (разстрелян) |
| Известен с | „Моторни песни“ (1940); стихотворения като „Вяра“ и „Прощално“ |
| Професия | Машинен техник, огняр и механик |
Източник: Уикипедия: Nikola Vaptsarov; Уикипедия на български: Никола Вапцаров1,2
Банско, Варна и фабриката
Вапцаров е роден в Банско, тогава все още в пределите на Османската империя. Баща му Йонко Вапцаров участва в българското националноосвободително движение в Македония, а майка му Елена е учила в Американския колеж в Самоков. След гимназията в Разлог учи в Морското машинно училище във Варна от 1926 до 1932 г., а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.1,2
След това работи във фабриката в село Кочериново – първо като огняр, а после като механик, и организира любителски театър, за който пише и в който играе. Жени се за Бойка Вапцарова; синът им Йонко скоро се разболява и умира. През 1936 г., след авария, е уволнен и се премества в София, където дълго не успява да намери работа.2
„Моторни песни“ и процесът
„Моторни песни“ излиза през 1940 г. под името Никола Йонков. Това е единствената му издадена стихосбирка; пътеписите, разказите, критиката, стиховете за деца и пиесата му са издадени главно след смъртта му. През ноември 1940 г., по време на Соболевата акция за съюзен договор със СССР, той събира подписи в Банско. Арестуван е, интерниран в Годеч и оправдан от съда.1,2
След нападението на Германия срещу СССР през 1941 г. участва в нелегалната съпротива на тогава забранената Българска комунистическа партия. Арестуван е през март 1942 г., съден от Софийския военен съд от 6 юли и на 23 юли 1942 г. е осъден на смърт по Закона за защита на държавата. Разстрелян е същата вечер на Гарнизонното стрелбище в София заедно с други участници в съпротивата. Посмъртно е амнистиран след 1944 г.1,2
Източниците се разминават колко души са разстреляни заедно с него. Английската Уикипедия посочва още единадесет, а българската назовава петима: Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов.1,2
Македонският въпрос
Идентичността на Вапцаров се тълкува различно в България и в Северна Македония. Английската Уикипедия го описва в последните години от живота му като македонски националист и движеща сила на прокомунистическия Македонски литературен кръжок в София, който прокарва идеята за македонска нация и език. Българската Уикипедия посочва, че той проявява българско национално съзнание, бил е силно повлиян от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 г., и цитира доклада му пред кръжока от 1938 г.: „Ние сме македонци…“1,2
И двете статии отбелязват, че пише на книжовен български език и че в полицейските си показания се самоопределя като българин. В Северна Македония той е смятан за етнически македонец. Английската Уикипедия цитира славистката Йоланта Суйецка: „Вапцаров е част от българската литература, и то не само заради българския език на стиховете си. Българското измерение на идентичността му, както и македонското и универсалното – интернационалното, са част от многопластовото му съзнание.“1,2
Източниците се разминават за датата на тези показания. Английската Уикипедия ги отнася към пролетта на 1941 г., след навлизането на българските войски в Македония, а българската – към 1940 г.1,2
Памет
- През 1949 г. Военноморското училище във Варна е наречено „Никола Вапцаров“.
- През 1952 г. в Банско и София са открити музеи, посветени на него.
- Посмъртно е удостоен с международна награда за мир; на 3 декември 1953 г. тя е връчена на майка му Елена.
- Връх Вапцаров в Антарктика е наречен на него.
Източник: Уикипедия: Nikola Vaptsarov; Уикипедия на български: Никола Вапцаров1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.