Димитър Димов
Накратко
| На български | Димитър Тодоров Димов |
|---|---|
| Роден | 25 юни 1909 г., Ловеч |
| Починал | 1 април 1966 г., Букурещ |
| Известен с | Романите „Поручик Бенц“, „Осъдени души“ и „Тютюн“ |
| Професия | Ветеринарен лекар; професор по анатомия |
Източник: Уикипедия: Dimitar Dimov; Уикипедия на български: Димитър Димов1,2
Дупница, София и тютюневите складове
Димов е роден в Ловеч, а детството му минава в бащината къща в Дупница. Баща му, капитан от армията, загива през юли 1913 г., дни преди края на Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова е братовчедка на революционера Яне Сандански. През 1918 г. тя се омъжва повторно; вторият баща на Димов, Руси Генев, по-късно става тютюнев експерт и момчето наблюдава работниците и условията в тютюневите складове – познавателната основа на най-известния му роман.2
Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1928 г. и се дипломира като доктор по ветеринарна медицина в Софийския университет през 1934 г. Работи като участъков ветеринарен лекар във Ваксево и Кнежа, от 1939 г. е асистент по анатомия в университета, а от януари 1943 г. до март 1944 г. специализира хистология на нервната система в Института „Кахал“ в Мадрид. От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни в София.2
Три романа
Първият му роман, „Поручик Бенц“, се развива през Първата световна война, когато германските войски са в България; английската Уикипедия го описва като история на фатална любов между противоречиви герои. Романът излиза в последните дни на декември 1938 г., но по настояване на автора на корицата е отбелязана 1939 г. „Осъдени души“ (1945), започнат в Испания, проследява страстта на младата англичанка Фани Хорн към йезуита отец Ередиа по време на Гражданската война в Испания. Получава държавна награда, преведен е на сърбохърватски, унгарски и полски и е екранизиран.1,2
Българската Уикипедия определя „Тютюн“ като един от най-четените романи в българската литература. Откъс е отпечатан през 1946 г., а романът е окончателно завършен през 1951 г. По политически причини е преработван два пъти и едва през 1992 г. се появява отново в първоначалния си вид. Димов пише и пиеси, сред които „Жени с минало“ (поставена за пръв път през 1959 г.), „Виновният“ (1961) и „Почивка в Арко Ирис“ (1964).2
Източниците се разминават за годината на филма „Тютюн“. Английската Уикипедия посочва 1962 г. и режисьора Никола Корабов, а българската – че романът е екранизиран през 1961 г.1,2
Съюзът на писателите и паметта
От 21 март 1964 г. до смъртта си Димов е председател на Съюза на българските писатели. Умира на 1 април 1966 г. на летището в Букурещ след среща на писателските съюзи на България и Румъния; според българската Уикипедия получава масивен инсулт. Дъщеря му Теодора Димова, родена през 1960 г., също е писателка.1,2
- Бюст на Димов има в Борисовата градина, зад Националния стадион „Васил Левски“ в София.
- Негово име носят училища в Ловеч, Пловдив и други градове, както и улица в квартал „Лозенец“ в София.
Източник: Уикипедия: Dimitar Dimov; Уикипедия на български: Димитър Димов1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.