Николай Гяуров
Накратко
| На български | Николай Гяуров |
|---|---|
| Роден | 13 септември 1929 г., Лъджене, днес част от Велинград |
| Починал | 2 юни 2004 г., Модена, Италия |
| Глас | Бас |
| Емблематични роли | Мефистофел, Филип II, Борис Годунов, Дон Жуан |
Източник: Уикипедия: Nicolai Ghiaurov; Уикипедия на български: Николай Гяуров; Los Angeles Times (AP): Nicolai Ghiaurov, 741,2,4
Източниците се разминават за две ранни дати. Английската Уикипедия и Naxos поставят дебюта му в София като Дон Базилио през 1955 г., а българската Уикипедия го датира на 18 март 1956 г. Английската Уикипедия и Naxos датират първата му роля в „Ла Скала“, Варлаам в „Борис Годунов“, в 1959 г., а българската Уикипедия описва постановката на „Борис Годунов“ в „Ла Скала“ на 20 февруари 1960 г. с Борис Христов и Димитър Узунов като повратна точка в кариерата му.1,2,3
От София до световните сцени
Като дете Гяуров свири на цигулка, пиано и кларинет. Според Naxos по време на военната му служба един офицер го чува да пее и го препоръчва на баритона Христо Бръмбаров, при когото учи в Българската държавна консерватория от 1949 г. От 1950 до 1955 г. учи в Московската консерватория, а през 1955 г. печели голямата награда на международния конкурс за певци в Париж.1,3
През 1956 г. преминава в „Болшой театър“ в Москва, а през 1958 г. дебютира в Италия, в Болоня, като Мефистофел във „Фауст“ на Гуно. След първите роли в „Ла Скала“ през 1962 г. дебютира в „Ковънт Гардън“ като Падре Гуардиано в „Силата на съдбата“ на Верди и за първи път пее в Залцбург – в Реквиема на Верди под диригентството на Херберт фон Караян. През 1963 г. прави американския си дебют в Лирическата опера на Чикаго, където изпълнява 12 роли, сред които Дон Кихот и Борис Годунов.1,3
Гяуров дебютира в „Метрополитън опера“ на 8 ноември 1965 г. като Мефистофел. Там изнася 81 спектакъла в 10 роли, последния на 26 октомври 1996 г. като Спарафучиле в „Риголето“. Редовно пее и във Виенската държавна опера, Парижката опера и „Ковънт Гардън“.1,2,4
Семейство, Мирела Френи и последните години
През 1956 г. Гяуров се жени за пианистката Златина Мишакова; децата им са диригентът Владимир Гяуров и актрисата Елена Гяуров. С италианското сопрано Мирела Френи пее за първи път в Генуа през 1961 г. – той като Мефистофел, тя като Маргарита във „Фауст“. Женят се през 1978 г., живеят в родния ѝ град Модена и често излизат заедно на сцена.1,2,3
През януари 2004 г. той пее Дон Базилио в театър „Малибран“ във Венеция – ролята, с която дебютира почти 50 години по-рано. Умира от сърдечен удар в клиника край Модена на 2 юни 2004 г. и е погребан там. На негово име е наречен връх Гяуров на остров Ливингстън в Антарктида.1,3,4
Източници
- Уикипедия: Nicolai Ghiaurov
- Уикипедия на български: Николай Гяуров
- Naxos: Nicolai Ghiaurov
- Los Angeles Times (AP): Nicolai Ghiaurov, 74
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.