Блага Димитрова
Накратко
| На български | Блага Николова Димитрова |
|---|---|
| Родена | 2 януари 1922 г., Бяла Слатина |
| Починала | 2 май 2003 г. |
| Известна с | Романите „Отклонение“, „Лавина“ и „Лице“; поезията си |
| Длъжност | Вицепрезидент на България, 1992–1993 г. |
Източник: Уикипедия: Blaga Dimitrova; Уикипедия на български: Блага Димитрова1,2
Търново, София и Москва
Димитрова е единствено дете на юрист и учителка и израства в Търново, преди семейството да се премести в София. Още като ученичка публикува за пръв път две стихотворения в списание „Българска реч“, през 1941 г. завършва класическа гимназия в София, а през 1945 г. – славянска филология в Софийския университет. През 1951 г. защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва.1,2
От 1950 до 1958 г. е редактор в списание „Септември“, след което отива на строежите в Родопите, откъдето черпи впечатления за първия си роман. Според английската Уикипедия през 1963 г., след нападките на Тодор Живков срещу интелигенцията, тя напуска в знак на протест работата си в издателството на писателите.1,2
Романите, Виетнам и „Лице“
Първият ѝ роман, „Пътуване към себе си“, излиза през 1965 г., последван от „Отклонение“ (1967), „Страшния съд“ (1969) и „Лавина“ (1971). „Отклонение“ е филмиран с Невена Коканова и Иван Андонов, а „Лавина“ – през 1981 г. По време на войната във Виетнам тя посещава страната няколко пъти, а през 1967 г. взема при себе си момиченцето Ха Тху Хоанг от Хайфон. Българската Уикипедия уточнява, че до законно попечителство не се стига: тя и съпругът ѝ, критикът Йордан Василев, казват на Ха да ги приема като леля и чичо.1,2
След самозапалването на Ян Палах и нахлуването в Чехословакия тя пише стихотворението „Ян Палах“, което според английската Уикипедия успява да изпрати тайно на дисидентите в Прага. През 1981 г., след четиригодишни опити, издава „Лице“ – метафора на тоталитарния режим. Въпреки съкращенията на цензурата книгата е конфискувана, а останалите екземпляри се преписват на пишеща машина и разпространяват нелегално. Според английската Уикипедия на първата свободна демонстрация в София през ноември 1989 г. тълпата издига две книги – „Фашизмът“ на Желю Желев и „Лице“.1
Опозицията и вицепрезидентството
Между 1987 и 1989 г. ѝ е забранено да публикува заради дисидентските ѝ възгледи. През 1988 г. е сред основателите на Комитета за екологична защита на Русе и на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Според английската Уикипедия през февруари 1989 г. е сред 102-мата български интелектуалци, подписали призив в защита на Вацлав Хавел, а на 20 януари 1989 г. е сред поканените на т.нар. „закуска“ с френския президент Франсоа Митеран. През 1991 г. става народен представител от СДС.1,2
На президентските избори през януари 1992 г. е избрана за вицепрезидент, а Желю Желев – за президент; българската Уикипедия я определя като първия пряко избран вицепрезидент на България. Скоро влиза в конфликт с Желев, а в интервю, цитирано от английската Уикипедия, казва, че постът на вицепрезидент ѝ е дал възможност да се сблъска с характерите на хората и да разбере какво е власт.1,2
Източниците описват оставката ѝ различно. Българската Уикипедия посочва, че я подава до Конституционния съд на 30 юни 1993 г. и съдът я приема на 6 юли, а английската – че напуска поста на 6 юли 1993 г. с отворено писмо.1,2
Отличия и памет
- Хердерова награда и орден „Стара планина“ – първа степен.
- Събраните ѝ съчинения, започнати през 2003 г., обхващат 22 тома.
- Улица в квартал „Подуене“ в София носи нейното име.
Източник: Уикипедия на български: Блага Димитрова2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.