Елин Пелин
Накратко
| На български | Елин Пелин (Димитър Иванов Стоянов) |
|---|---|
| Роден | юли 1877 г., село Байлово, Софийско |
| Починал | 3 декември 1949 г., София |
| Известен с | Разкази за селския живот; „Гераците“; „Ян Бибиян“ |
| На негово име | Град Елин Пелин; нос Елин Пелин в Антарктика |
Източник: Уикипедия: Elin Pelin; Уикипедия на български: Елин Пелин1,2
Източниците се разминават за датата му на раждане. Английската Уикипедия посочва 8 юли 1877 г., а българската – 18 юли 1877 г., като отбелязва, че според други източници е 8 юли.1,2
Учител, библиотекар и редактор
Димитър Стоянов завършва основно, но не и средно образование. През 1895–1896 г. е учител в родното си Байлово, а през ноември 1897 г. за пръв път подписва творба – „Тихи тъги“ – с псевдонима Елин Пелин. С помощта на литературния историк Иван Шишманов през 1903 г. става библиотекар в библиотеката на Софийския университет, а от 1910 до 1916 г. работи в Народната библиотека.1,2
Учи във Франция заедно с поета Пейо Яворов. Редактира детските списания „Веселушка“ (1908–1910) и „Светулка“, а през Първата световна война е военен кореспондент. По-късно урежда къщата музей „Иван Вазов“ в София.1,2
Източниците се разминават за датите. Според английската Уикипедия престоят му във Франция е през 1904–1905 г., а в музея „Иван Вазов“ работи от 1922 г.; според българската Уикипедия е командирован в Париж и Нанси през 1906–1907 г. и е уредник на музея от 1924 до 1944 г.1,2
Разказите за селото
Най-известната му проза е посветена на селския живот. Повестта „Гераците“ (1911) разказва за злощастията на един разпадащ се селски род, докато старите традиции избледняват, а английската Уикипедия я определя като една от най-известните творби на българската литература. След нея идва повестта „Земя“. Сред другите му книги са сборникът „Пижо и Пендо“ (1917) и „Под манастирската лоза“ (1936) – цикъл философски разкази и притчи. Според английската Уикипедия Стоян Христов го нарича „водещия писател на България“.1,2
Английската Уикипедия го нарежда сред зачинателите на българската детска литература. За младите читатели пише „Ян Бибиян“ (1933) и продължението „Ян Бибиян на Луната“ (1934). „Земя“ е филмирана през 1930 и 1957 г., а „Гераците“ – през 1958 г.1,2
Източниците се разминават за годината на „Земя“. Английската Уикипедия посочва 1922 г., а списъкът с творби в българската Уикипедия – 1928 г.1,2
Отличия и последни години
През 1940 г. става действителен член на Българската академия на науките и председател на Съюза на българските писатели. Според българската Уикипедия след 9 септември 1944 г. е изолиран заради приятелството си с цар Борис III, а според английската Уикипедия избягва да попадне в черните списъци. Според английската Уикипедия през 1949 г. получава златен медал за наука и изкуство. Умира в София на 3 декември 1949 г.1,2
- Град Елин Пелин, източно от София, носи неговото име.
- Нос Елин Пелин в Антарктика е наречен на него.
- Към средата на 2022 г. българската Уикипедия посочва 12 училища, носещи името му.
Източник: Уикипедия: Elin Pelin; Уикипедия на български: Елин Пелин1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.