Към съдържанието
Стари книги с кожени подвързии, мастилница и запечатано писмо във възрожденска къща музей
Monument to Tsar Samuil in Sofia

Известни българи

Цар Самуил

Самуил (починал на 6 октомври 1014 г.) командва българската армия от 977 г. и е цар от 997 г. Той премества столицата в Охрид и воюва с Василий II до битката при Беласица през 1014 г. Повече от хиляда години по-късно, на 3 октомври 2026 г., останките му са пренесени от Солун в София.

Обновено октомври 2026 г. · Фактите са проверени 10 ноември 2026 г.

Снимка: Polovko Sergey Nikolaevich, CC BY-SA 4.0, чрез Wikimedia Commons

Победа над Василий II при Траянови врата, 17 август
9861
Победа над Василий II при Траянови врата, 17 август
Битката при Беласица на 29 юли; Самуил умира на 6 октомври
10141,2
Битката при Беласица на 29 юли; Самуил умира на 6 октомври
Църковни реликви, предадени от България на Гърция при размяната през 2026 г.
483
Църковни реликви, предадени от България на Гърция при размяната през 2026 г.

Цар Самуил

Накратко

Накратко
На български Цар Самуил
Управление Командващ армията и съуправител от 977 г.; цар 997–1014 г.
Род Един от четиримата комитопули, синове на комит Никола и Рипсимия
Столица Охрид, преместена от Скопие
Гроб Базиликата „Света София“, София, от октомври 2026 г.

Източник: Уикипедия: Samuel of Bulgaria; Уикипедия на български: Самуил; БНР: Bulgarians on Tsar Samuil’s return1,2,5

Източниците се разминават за две числа. Английската Уикипедия посочва около 14 000 пленени български войници при Беласица, „според някои източници дори 15 000“, а българската – 15 000. Английската Уикипедия датира откриването на гроба от Николаос Муцопулос в 1965 г., а българската – в 1969 г.1,2

Комитопулите и войната с Василий II

Самуил е един от четиримата братя, известни като комитопули – „синове на комита“. От 977 до 997 г. той е пълководец при Роман, сина на цар Петър I, който му поверява командването на армията и реалната царска власт. На 17 август 986 г. разбива Василий II при Траянови врата. Десет години по-късно, в нощта на 19 юли 996 г., византийският пълководец Никифор Уран изненадва армията му при река Сперхей; Самуил е ранен в ръката и едва се спасява.1,2

Самуил премества столицата от Скопие в Охрид и я прави седалище на Българската патриаршия, поради което царството му понякога се нарича Западно българско царство. Английската Уикипедия посочва, че историографията в Югославия, а по-късно и в Северна Македония, представя държавата му като отделна от Българското царство, и определя тази историография като националистически мотивирана.1

Беласица и краят на царството

На 29 юли 1014 г. византийски отряд напада българите в гръб в прохода Ключ на Беласица и пленява хиляди войници. По заповед на Василий II пленниците са ослепени, като на всеки сто е оставен един с едно око, за да ги води към дома. Според двете Уикипедии при вида на ослепените войници Самуил получава сърдечен удар; английската посочва, че той умира два дни по-късно, на 6 октомври 1014 г. По-късно Василий II получава прозвището „Българоубиец“, а през 1018 г. българската държава пада под византийска власт.1,2

Гробът и завръщането в София

Гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроба на Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро – църква, построена от самия Самуил. Според английската Уикипедия останките по-късно се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а лицевата реконструкция показва мъж на около 70 години.1,3

На 3 октомври 2026 г. Гърция предава останките на България на церемония в Музея на византийската култура, домакинствана от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в присъствието на българския премиер Румен Радев. Предадени са и останки от два други саркофага, за които се смята, че принадлежат на цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство. Документите са подписани от министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони, а в замяна България предава на Гърция 48 църковни реликви, сред които икони, кръстове и епископски трон.3

Същия ден военен самолет „Спартан“, ескортиран в българското въздушно пространство от изтребители МиГ-29 и F-16, пренася останките в София, където хиляди души се събират на площад „Княз Александър I“ за държавна церемония. Според Българското национално радио завръщането е постигнато след шест десетилетия преговори. След това останките са положени в базиликата „Света София“.4,5

Памет

Паметници на Самуил има в България и Северна Македония, включително в Петрич и Охрид. В София паметник от скулптора Александър Хайтов е открит до базиликата „Света София“ на 8 юни 2015 г. като част от честванията на 1000 години от смъртта му. Четири български села и нос Самуил на остров Ливингстън в Антарктида носят неговото име, а той е главен герой в романи на Димитър Талев, Антон Дончев и Стефан Цанев.1,2

Източници

  1. Уикипедия: Samuel of Bulgaria
  2. Уикипедия на български: Самуил
  3. БНР: Greece hands over the remains of Tsar Samuel to Bulgaria
  4. БНР: Thousands welcome the remains of Tsar Samuil in Sofia
  5. БНР: Bulgarians on Tsar Samuil’s return

Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.

Следваща стъпка

Планирайте времето си в България

Регионите, градовете и курортите, и фирмите, които могат да ви помогнат да се установите, в каталога на InvestBulgaria.