Цар Самуил
Накратко
| На български | Цар Самуил |
|---|---|
| Управление | Командващ армията и съуправител от 977 г.; цар 997–1014 г. |
| Род | Един от четиримата комитопули, синове на комит Никола и Рипсимия |
| Столица | Охрид, преместена от Скопие |
| Гроб | Базиликата „Света София“, София, от октомври 2026 г. |
Източник: Уикипедия: Samuel of Bulgaria; Уикипедия на български: Самуил; БНР: Bulgarians on Tsar Samuil’s return1,2,5
Източниците се разминават за две числа. Английската Уикипедия посочва около 14 000 пленени български войници при Беласица, „според някои източници дори 15 000“, а българската – 15 000. Английската Уикипедия датира откриването на гроба от Николаос Муцопулос в 1965 г., а българската – в 1969 г.1,2
Комитопулите и войната с Василий II
Самуил е един от четиримата братя, известни като комитопули – „синове на комита“. От 977 до 997 г. той е пълководец при Роман, сина на цар Петър I, който му поверява командването на армията и реалната царска власт. На 17 август 986 г. разбива Василий II при Траянови врата. Десет години по-късно, в нощта на 19 юли 996 г., византийският пълководец Никифор Уран изненадва армията му при река Сперхей; Самуил е ранен в ръката и едва се спасява.1,2
Самуил премества столицата от Скопие в Охрид и я прави седалище на Българската патриаршия, поради което царството му понякога се нарича Западно българско царство. Английската Уикипедия посочва, че историографията в Югославия, а по-късно и в Северна Македония, представя държавата му като отделна от Българското царство, и определя тази историография като националистически мотивирана.1
Беласица и краят на царството
На 29 юли 1014 г. византийски отряд напада българите в гръб в прохода Ключ на Беласица и пленява хиляди войници. По заповед на Василий II пленниците са ослепени, като на всеки сто е оставен един с едно око, за да ги води към дома. Според двете Уикипедии при вида на ослепените войници Самуил получава сърдечен удар; английската посочва, че той умира два дни по-късно, на 6 октомври 1014 г. По-късно Василий II получава прозвището „Българоубиец“, а през 1018 г. българската държава пада под византийска власт.1,2
Гробът и завръщането в София
Гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива гроба на Самуил в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров в Преспанското езеро – църква, построена от самия Самуил. Според английската Уикипедия останките по-късно се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а лицевата реконструкция показва мъж на около 70 години.1,3
На 3 октомври 2026 г. Гърция предава останките на България на церемония в Музея на византийската култура, домакинствана от гръцкия премиер Кириакос Мицотакис в присъствието на българския премиер Румен Радев. Предадени са и останки от два други саркофага, за които се смята, че принадлежат на цар Гаврил Радомир и други членове на царското семейство. Документите са подписани от министрите на културата Евтим Милошев и Лина Мендони, а в замяна България предава на Гърция 48 църковни реликви, сред които икони, кръстове и епископски трон.3
Същия ден военен самолет „Спартан“, ескортиран в българското въздушно пространство от изтребители МиГ-29 и F-16, пренася останките в София, където хиляди души се събират на площад „Княз Александър I“ за държавна церемония. Според Българското национално радио завръщането е постигнато след шест десетилетия преговори. След това останките са положени в базиликата „Света София“.4,5
Памет
Паметници на Самуил има в България и Северна Македония, включително в Петрич и Охрид. В София паметник от скулптора Александър Хайтов е открит до базиликата „Света София“ на 8 юни 2015 г. като част от честванията на 1000 години от смъртта му. Четири български села и нос Самуил на остров Ливингстън в Антарктида носят неговото име, а той е главен герой в романи на Димитър Талев, Антон Дончев и Стефан Цанев.1,2
Източници
- Уикипедия: Samuel of Bulgaria
- Уикипедия на български: Самуил
- БНР: Greece hands over the remains of Tsar Samuel to Bulgaria
- БНР: Thousands welcome the remains of Tsar Samuil in Sofia
- БНР: Bulgarians on Tsar Samuil’s return
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.