Хан Аспарух
Накратко
| На български | Аспарух (Исперих) |
|---|---|
| Титла | Хан на прабългарите |
| Род | Дуло |
| Баща | Кубрат, владетел на Стара Велика България |
| Управление | Втората половина на VII век; ок. 668–695 г. според хронологията на Москов, други хронологии го завършват през 700 или 701 г. |
| Почина | Около 700 г., според преданието в битка с хазарите |
Източник: Уикипедия: Asparuh of Bulgaria; Уикипедия на български: Аспарух1,2
От степите до Дунав
Византийските извори описват Аспарух като по-малък син на Кубрат, създал голяма държава – „Велика България“ – в степите на днешна Украйна. Именникът на българските ханове го причислява към рода Дуло и му приписва 61 години. Историците не приемат тази цифра като срок на управлението; тя може да означава продължителността на живота му.1
Велика България се разпада под хазарския натиск през 668 г. и синовете на Кубрат поемат по различни пътища. Аспарух води хората си на запад до делтата на Дунав, където те се заселват, вероятно на остров Певки, който днес не съществува. Според английската Уикипедия той води между 30 000 и 50 000 прабългари; според българската Уикипедия броят и произходът на групата все още са предмет на спор.1,2
Битката при Онгъла и договорът от 681 г.
През 680 г. император Константин IV тръгва по суша и море срещу прабългарите и техните славянски съюзници, а прабългарите се оттеглят в укрепен лагер. Тогава императорът напуска армията, за да се лекува от подагра. Войниците му приемат това като бягство, започват да отстъпват и прабългарите ги разбиват в сражението, известно като битката при Онгъла.1,2
Източниците се разминават къде отива императорът на лечение: според английската Уикипедия – в Анхиало (днешно Поморие), според българската – в Месемврия (днешен Несебър).1,2
След това Аспарух поема контрола над Мизия и сключва съюз с местните славяни – северите и седемте славянски племена. Когато през 681 г. започва набези във византийска Тракия, Константин IV се съгласява на договор, с който Византия плаща на прабългарите ежегоден данък. Според българската Уикипедия Византия отстъпва Долна Мизия до река Искър, но без Одесос. Тези събития се смятат за основаване на българската държава и за нейното признаване от Византия.1,2
Изграждане на новата държава
По-късната традиция приписва на Аспарух изграждането на Плиска и Дръстър (днешна Силистра) – главните средища на новата държава, както и поне един от защитните земни валове между Дунав и Черно море.1
Българската Уикипедия описва нови сражения с Византия около 688–690 г. и постоянен натиск от Хазарския хаганат на североизток, който определя като главната заплаха за младата държава. Отстояването на северната граница е най-важната задача на Аспарух, а многобройните валове в Добруджа и Влашко са изградени срещу нападения от север.2
Наследство
Аспарух е на трето място в класацията „Великите българи“ на Българската национална телевизия. На него са наречени град Исперих, няколко села, улици в много български градове, връх Аспарух на остров Ливингстън в Антарктида и Аспаруховият мост във Варна – един от най-големите мостове в България. Животът му е тема на епичния филм „Хан Аспарух“ от 1981 г.1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.