Хан Крум
Накратко
| На български | Хан Крум |
|---|---|
| Управление | От някоя година между 796 и 803 г. до 814 г. |
| Починал | 13 април 814 г. |
| Титла | Хан; в по-новите български трудове често „кан“ |
| Столица | Плиска |
Източник: Уикипедия: Krum; Уикипедия на български: Крум1,2
Източниците се разминават за някои дати. Английската Уикипедия поставя българската победа в долината на Струма през 807 г., а българската датира нахлуването от 808 г. и посочва, че в хазната постъпват заплатите на местните войници – 1100 литри злато. Английската Уикипедия датира разгрома на аварите около 805 г., а българската – 803–805 г.1,2
Нови граници на север и запад
Около 805 г. Крум разгромява Аварския хаганат, унищожава остатъците от аварите и напредва на север към областта на Тиса. Според българската Уикипедия така България и Франкската империя стават непосредствени съседи по Средния Дунав, а за победата се знае от кратко известие във византийския лексикон „Суда“ от X век.1,2
През 809 г. Крум обсажда Сердика и я принуждава да се предаде. Според английската Уикипедия след това той избива гарнизона от 6000 души въпреки обещанието за свободно оттегляне. Император Никифор I се опитва да си върне и укрепи града, но без успех.1,2
Разгромът на Никифор I
През 811 г. Никифор I предприема голям поход срещу България и на 20 юли превзема столицата Плиска, като ограбва хазната и опожарява града. Крум събира всички бойци, които може, и затваря планинските проходи. На разсъмване на 26 юли българите притискат отстъпващата византийска армия във Върбишкия проход; войската е унищожена, а Никифор загива. Синът му Ставракий е изнесен тежко ранен. Според разказ в изворите Крум обковава черепа на императора със сребро и го използва като чаша.1
Към Константинопол
През 812 г. Крум нахлува във византийска Тракия, превзема Девелт, а през есента – Месемврия, днешен Несебър. Според българската Уикипедия там войниците му откриват 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън, дотогава тайно оръжие на ромеите. На 22 юни 813 г. Крум разгромява император Михаил I при Версиникия край Адрианопол. Михаил е принуден да абдикира, а Крум напредва към Константинопол.1,2
Наследникът на Михаил, Лъв V, започва мирни преговори и устройва засада на срещата. Крум се спасява ранен, но кавханът Ирташ загива. В отговор Крум опожарява църкви и манастири в Източна Тракия; Адрианопол пада и според английската Уикипедия 10 000 от защитниците му са пленени. След това той нарежда мащабна подготовка за нападение срещу Константинопол с обсадни кули, тарани и други съоръжения, но умира на 13 април 814 г., най-вероятно от кръвоизлив и инсулт.1
Закони и памет
Английската Уикипедия приписва на Крум първия известен писан български законник, който наказва пиянството, клеветата и грабежа и закриля бедните. Българската Уикипедия отбелязва, че законите са известни само от „Суда“ от X век: историкът Божидар Димитров нарича законите срещу лозята мит, а Стивън Рънсиман също се съмнява, че законодателството е било толкова просто, колкото го представя „Суда“.1,2
Крум се превръща в един от символите на българското могъщество през Средновековието. На него са наречени град Крумовград и няколко села, както и множество улици в цялата страна.2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.