Александър Батенберг

Накратко

Източник: Уикипедия: Alexander of Battenberg¹

Ранни години

Александър Йозеф е роден във Верона през 1857 г. като втори син на принц Александър Хесенски и Рейнски и Юлия, принцеса Батенберг. Титлата на майка му е получена след морганатичния ѝ брак с баща му. Александър е племенник на руския император Александър II и като млад често посещава Санкт Петербург.¹

Княз на България

С Берлинския договор България става автономно княжество под върховенството на Османската империя. По препоръка на императора Великото народно събрание единодушно избира Александър за княз на 29 април 1879 г. Той пристига в България и през юли полага клетва пред Търновската конституция във Велико Търново.¹

През 1881 г. Александър суспендира Конституцията, но я възстановява през 1883 г., след като мярката се оказва неуспешна. Това води до сериозен разрив с Русия. През 1885 г. той дава съгласието си за Съединението на Източна Румелия с България. По време на Сръбско-българската война повежда българските войски към победата при Сливница. През 1886 г. султанът го назначава за генерал-губернатор на Източна Румелия за пет години.¹

Абдикация и последни години

На 20 август 1886 г. офицери заговорници задържат Александър и го принуждават да абдикира. Контрапреврат, воден от Стефан Стамболов, за кратко го връща в България, но положението му остава несигурно. Той издава манифест, с който се отказва от престола, и напуска страната на 8 септември. След абдикацията приема титлата княз Търновски.¹

През 1889 г. Александър се жени за актрисата Йохана Лойзингер и приема името граф фон Хартенау. Имат син и дъщеря. По-късно той заема командна длъжност в австрийската армия и умира в Грац през 1893 г. Тленните му останки са пренесени в София, където е погребан в мавзолей.¹