Георги Раковски
Накратко
| На български | Георги Стойков Раковски |
|---|---|
| Роден | 14 април 1821 г. (2 април стар стил), Котел, Османска империя, като Съби Стойков Попович |
| Почина | 9 октомври 1867 г., Букурещ, от туберкулоза |
| Образование | Гръцкото училище в Куручешме, Цариград, от 1837 г. |
| Известен с | Първата българска легия, плана за въоръжени чети, „Горски пътник“ |
| Гроб | Пантеонът в Котел, построен през 1981 г. |
Източник: Уикипедия на български: Георги Раковски1
Ранни години и първи бунтове
Раковски е роден като Съби Стойков Попович в Котел, в семейството на търговец и занаятчия. Фамилията Раковски идва от сливенското село Раково. Майка му Руска е сестра на Георги Мамарчев – революционер и капитан от руската армия. В края на 1837 г. заминава за Цариград, където учи в гръцкото училище в Куручешме.1
През 1841 г. заминава за Браила, във Влашко, където се готви за бунт. За участието си в Браилския бунт от февруари 1842 г. е осъден на смърт, но успява да избяга и прекарва година и половина в Марсилия. След завръщането си в Османската империя прекарва 1845–1848 г. в затвор в Цариград. През 1853 г. създава тайно общество в Свищов, което приема трибагреника – бяло, зелено и червено – за знаме на бъдещата българска република.1
Писател и журналист
През 1857 г. започва печатането на поемата му „Горски пътник“. В Белград издава вестник „Дунавски лебед“ (1860–1861), а в Букурещ – вестник „Бъдущност“ (1864). През 1861 г. пише брошура срещу преселването на българи в Русия.1
Легията и четите
През 1862 г. Раковски създава Привременно българско началство и Първата българска легия в Белград. Легията участва в боевете за Калемегдан през юни 1862 г. В нея е и Васил Левски, а прозвището „Левски“ му дава именно Раковски.1
В края на 1866 г. в Букурещ образува Върховно народно българско гражданско началство в лицето на Тайния централен български комитет. На 1 януари 1867 г. издава „Привременен закон за народните горски чети“ – правила за въоръжени чети, които да навлизат в България отвън. През 1867 г. четите на Панайот Хитов и Филип Тотю преминават в българските земи.1
Смърт и памет
Раковски умира от туберкулоза в Букурещ на 9 октомври 1867 г. Тленните му останки са пренесени в България през 1885 г., а през 1942 г. – в Котел. Днес саркофагът му е в Пантеона на Георги Раковски в Котел, построен през 1981 г. за 1300-годишнината от създаването на България. Неговото име носят град Раковски, улици в София и Варна и Военната академия „Георги Раковски“ в София.1,2
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.