Есенната прогноза на Комисията повишава оценката за растежа на България през 2026 г. до 2,7%, над два пъти повече от темпа в еврозоната, но очаква потреблението, инвестициите и заплатите да се забавят през 2027 г. Тя предвижда и дефицит по текущата сметка от 6,9% от БВП и ръст на държавния дълг до 37,7% от БВП до 2028 г.
Какво се случи
На 17 ноември Европейската комисия публикува есенната си икономическа прогноза за 2026 г. Тя очаква икономиката на България да нарасне с 2,7% през 2026 г., с 2,1% през 2027 г. и с 2,3% през 2028 г. след растеж от 3% през 2025 г., съобщи БТА. Оценката за 2026 г. е по-висока от 2,5%, които Комисията прогнозираше през пролетта, в май, а тази за 2027 г. е намалена от 2,2%, отбелязва The Sofia Globe. Комисията обяснява забавянето с по-високите цени, които потискат потребителското търсене, с по-бавния ръст на заплатите и с по-ниските инвестиции след пика на разходите по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) на ЕС през 2026 г.
Данните и контекстът
Прогнозата, която идва след данните за БВП за третото тримесечие от миналата седмица, описва икономика, движена почти изцяло от вътрешното търсене. Според обобщението на БТА на данните на Комисията частното потребление се очаква да нарасне със 7,2% през 2026 г. след 7,4% през 2025 г., а след това рязко да се забави до 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г. Ръстът на публичното потребление се очаква да спадне от 6,8% през 2025 г. до 2,5% през 2026 г. и 1,3% през 2027 г. Брутното образуване на основен капитал, което нарасна с 15,6% през 2025 г., се очаква да се увеличи само с 2,9% през 2026 г. и да намалее с 0,9% през 2027 г., преди да се възстанови с 3,1% през 2028 г.
Външната страна е по-слаба. Износът на стоки и услуги се очаква да спадне с 0,8% през 2026 г. заради слабия туризъм и по-бавния износ на превозни средства и други инвестиционни стоки, докато вносът ще нарасне с 5,1%. Комисията очаква износът да се възстанови с 2,8% през 2027 г. и с 2,9% през 2028 г., но предупреждава за рискове, свързани с веригата на стойността в автомобилостроенето. В резултат тя прогнозира дефицитът по текущата сметка да се разшири от 4,1% от БВП през 2025 г. до 6,9% през 2026 г., преди да се свие до 6,4% през 2027 г. и 6,2% през 2028 г.
Инфлацията се ускорява, а ръстът на заплатите се очаква да се забави след тази година. Комисията прогнозира хармонизирана инфлация от 4,6% през 2026 г. при 3,5% през 2025 г. и 4,2% в пролетната прогноза, и 3,9% през 2027 г., което отразява по-високите цени на енергията след конфликта в Близкия изток. Според нея инфлацията при услугите е висока заради растящите разходи за енергия и труд. Компенсацията на един нает, която нарасна с 14,1% през 2024 г. и с 5,8% през 2025 г., се очаква да се увеличи с 6,2% през 2026 г., с 5,2% през 2027 г. и с 5,0% през 2028 г. Инфлацията се очаква да отслабне през 2028 г., макар че по оценка на Комисията въвеждането на втората система на ЕС за търговия с емисии (СТЕ2) ще добави 0,7 процентни пункта към общата инфлация през същата година. Нашият анализ на инфлацията от 6% през октомври разглежда ценовите данни по-подробно.
Публичните финанси остават най-слабото място. Комисията очаква дефицит по консолидирания бюджет от 5,0% от БВП през 2026 г. при 4,0% през 2025 г., временно намаляване до 4,0% през 2027 г., главно благодарение на еднократния данък върху свръхпечалбите в избрани сектори и по-високите приходи от ДДС и акцизи, и ново разширяване до 4,8% през 2028 г. Тя прогнозира брутният държавен дълг да нарасне от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33,0% през 2026 г., 35,0% през 2027 г. и около 37,7% през 2028 г. заради големите първични дефицити и растящите лихвени разходи. Тези фискални тенденции бяха в основата на решението на S&P да понижи перспективата за рейтинга на България по-рано този месец.
Как се сравнява България
България все още се очаква да расте много по-бързо от ЕС като цяло. Комисията прогнозира растеж от 1,4% в ЕС както през 2026 г., така и през 2027 г., и от 1,2% в еврозоната и за двете години. Сред съседите икономиката на Румъния се очаква да се свие с 0,3% през 2026 г., преди да нарасне с 1,8% през 2027 г., Гърция да расте с 1,8% и 1,5%, а Хърватия – с 2,1% и 2,4%. Извън ЕС Комисията прогнозира растеж от 3,3% през 2026 г. и 3,8% през 2027 г. за Сърбия и от 3,5% и 3,4% за Северна Македония.
Сравнението е по-неблагоприятно по отношение на инфлацията и външните баланси. Прогнозната инфлация в България от 4,6% през 2026 г. е над 3,2% в еврозоната и 3,3% в ЕС, както и над тази в Гърция (4,1%) и Хърватия (4,2%), но под Румъния (7,9%). Прогнозираният дефицит по текущата сметка от 6,9% от БВП през 2026 г. се сравнява с излишък от 2,1% в еврозоната и с дефицити от 6,3% в Гърция, 7,0% в Румъния и 4,6% в Хърватия. При бюджета дефицитът на България от 5,0% е по-голям от 3,5% в еврозоната и 2,8% в Хърватия, докато Гърция се очаква да има излишък от 0,9%, а Румъния – дефицит от 6,0%. Безработицата в България от 3,4% остава далеч под 6,4% в еврозоната.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За компаниите, които работят с потребители, прогнозата сочи повратна точка. Частното потребление расте с над 7% годишно през 2025 и 2026 г., но Комисията очаква темпът да спадне до около една трета от това през 2027 г., тъй като ръстът на реалния разполагаем доход се забавя.
За строителството, инженерните услуги и доставчиците по публични проекти основният риск е краят на МВУ. Комисията очаква инвестициите да намалеят през 2027 г. главно заради профила на публичните инвестиции, тъй като изтичането на механизма временно ще натежи на публичните разходи. Фирмите, които разчитат на договори, финансирани по МВУ, са изправени пред празнина през 2027 г., като Комисията очаква инвестициите да се възстановят едва през 2028 г.
За износителите се очаква възстановяване през 2027 г., но трудът остава ограничение: Комисията очаква недостигът на работна ръка да продължи в ключови сектори на фона на свиващото се население в трудоспособна възраст, дори при отслабващ ръст на заетостта.
Официалните прогнози също се различават. За 2026 г. оценката на Комисията от 2,7% е между 2,6% на МВФ, 2,8% на Българската народна банка и 3% на Министерството на финансите, съобщи БТА. За 2027 г. разликата е по-голяма: Министерството на финансите и БНБ очакват по 2,5%, а МВФ – 2,7%, при 2,1% на Комисията. При инфлацията за 2027 г. прогнозите варират от 3,1% на БНБ до 4,8% на МВФ, а Министерството на финансите очаква 4%. Комисията прогнозира и дефицит от 4,0% от БВП за 2027 г. на начислена основа при собствена прогноза на правителството от 4,2% на начислена основа; заложените в проектобюджета 3,5% са на касова основа, според БТА.
Какво да следим
Гласуването на бюджета за 2027 г. на първо и второ четене в Народното събрание ще покаже дали ще бъдат приети данъкът върху свръхпечалбите и другите приходни мерки, на които се основава прогнозата на Комисията за дефицита през 2027 г. Комисията посочва рискове от евентуална статистическа ревизия на дефицита за 2026 г. Следващата пълна прогноза на Комисията се очаква през пролетта на 2027 г., когато ефектът от изтичането на МВУ върху инвестициите би трябвало да е по-ясен.