Приетите на първо четене промени в Закона за ДДС ще повишат прага за задължителна регистрация от около 51 000 евро до 75 000 евро до 2029 г. и ще въведат задължително структурирано електронно фактуриране за вътрешните доставки между предприятия от 1 юли 2028 г. Промените облекчават най-малките фирми, но изискват от всяка регистрирана по ДДС компания да преустрои системите си за фактуриране.
Какво се случи
На 12 ноември Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за ДДС, с които прагът на оборота за задължителна регистрация по ДДС ще бъде повишен до 60 000 евро през 2027 г., 70 000 евро през 2028 г. и 75 000 евро през 2029 г., съобщи БТА. Законопроектът беше приет със 122 гласа „за“ от „Прогресивна България“, 49 „против“ и 18 „въздържал се“. Същият законопроект въвежда задължително електронно фактуриране и отчитане в реално време за вътрешните доставки, което според Thomson Reuters ще започне на 1 юли 2028 г., шест месеца по-късно от първоначално обявеното. Нашата новина за гласуването обхваща парламентарния дебат; този анализ разглежда какво означават двете промени за компаниите.
Данните и контекстът
Сегашният праг за регистрация в България е 51 130 евро, според Tax Foundation. Депутати от опозицията настояваха за директно повишаване до 85 000 евро – максимума, допустим по правилата на ЕС. Законопроектите на Мартин Димитров от „Демократична България“ и Димо Дренчев от „Възраждане“ с това ниво бяха отхвърлени, съобщи БТА. Димитров заяви, че около 400 малки фирми биха били освободени от регистрация. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ припомни, че прагът е бил 85 000 евро между януари и март 2025 г., преди да бъде намален. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че правителството не е предложило максимума на ЕС заради спецификата на българската икономика.
Фискалната цена е част от сметките на бюджета за 2027 г. В есенната си прогноза Европейската комисия посочва планираното повишаване на прага за регистрация по ДДС сред мерките, които намаляват приходите, заедно с два пакета данъчни облекчения, като същевременно очаква по-високите приходи от ДДС и акцизи, еднократният данък върху свръхпечалбите и по-високите прагове на осигурителните вноски да помогнат за намаляване на дефицита през 2027 г. Нашият анализ на прогнозата на Комисията представя по-широката фискална картина.
Частта за електронното фактуриране е по-голямата оперативна промяна. Според Thomson Reuters България е избрала децентрализиран модел: предприятията могат да издават фактури чрез собствен софтуер, чрез акредитиран доставчик или чрез Националния портал на Националната агенция за приходите (НАП). Няма да има код за валидиране от НАП; фактурата се смята за издадена, когато е изпратена в структуриран формат, а данните трябва да се подават към НАП в момента на издаването или в срок от пет дни при самофактуриране. Фактурите трябва да отговарят на европейския стандарт EN 16931 в синтаксис XML UBL 2.1 или CII. Задължението обхваща вътрешните сделки между предприятия и между предприятия и държавата, когато и получателят, и мястото на доставка са в България; вътреобщностните доставки са изключени.
KPMG добавя, че дневниците за покупки и продажби по ДДС ще бъдат премахнати от 1 юли 2028 г. и заменени от справка-декларация по ДДС, предварително попълнена от НАП до втория ден на всеки месец, като срокът за подаване остава 14-о число, а VIES декларациите продължават да се изискват. Нерезидентните лица, регистрирани по ДДС, ще бъдат освободени от електронното фактуриране. Други промени ще важат от 1 януари 2027 г., сред които задължителна регистрация по ДДС независимо от оборота при доставки на нови сгради и урегулирани поземлени имоти, удължаване на срока за издаване на фактура от пет на десет дни и отмяна на самоначисляването на ДДС при внос за инвестиционни проекти.
Как се сравнява България
Дори при 75 000 евро прагът в България ще остане под максимума на ЕС от 85 000 евро. Данните на Tax Foundation за 2026 г. показват 395 000 леи (около 78 336 евро) в Румъния след повишение през септември 2025 г., 60 000 евро в Хърватия и Словения, 240 000 злоти (около 56 608 евро) в Полша и 20 млн. форинта (около 50 280 евро) в Унгария с повишение до 22 млн. форинта до 2027 г. Гърция, с 10 000 евро, е далеч по-ниско. Прагът в Италия е 85 000 евро, а във Франция – 87 000 евро. По тези данни планираните за 2027 г. 60 000 евро в България ще се изравнят с Хърватия и Словения, а нивото от 75 000 евро за 2029 г. ще остане под сегашния праг на Румъния.
Tax Foundation отбелязва, че по-високите прагове намаляват разходите на малките фирми за спазване на изискванията, но струват приходи, и че всеки праг създава данъчна „пропаст“: предприятията са склонни да се групират точно под него, за да избегнат регистрация, като организацията се позовава на данни от Чехия.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За микропредприятията и едноличните търговци с оборот между около 51 000 и 60 000 евро промяната от 2027 г. премахва задължението за регистрация, като доброволната регистрация остава възможна.
За всички регистрирани по ДДС предприятия електронното фактуриране е проект за промяна на системите с твърди срокове. Компаниите ще се нуждаят от софтуер, който създава файлове в съответствие с EN 16931, от електронен адрес в новия регистър, деклариран до 30 юни 2028 г., и от процеси за подаване на данните в момента на издаване. Санкциите са значителни. Според Thomson Reuters неиздаването на електронна фактура ще се наказва с глоба в размер на неначисления ДДС, но не по-малко от 1500 евро за фирмите и 750 евро за физическите лица, а доставчиците на софтуер, които блокират предаването на данни, ще бъдат глобявани с 25 000 до 50 000 евро, като при повторно нарушение глобите се удвояват. Санкциите ще се прилагат от 1 януари 2029 г., което оставя шестмесечен период за адаптация след старта.
За строителните предприемачи пряко значение има правилото за задължителна регистрация при нови сгради и урегулирани поземлени имоти от януари 2027 г. ГЕРБ-СДС предлага отпадане на изискването за физическите лица, които продават новопостроени имоти или прехвърлят право на строеж върху урегулирани поземлени имоти, съобщи БТА; депутатът от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова определи изискването като нереалистично и заяви, че то ще увеличи административната и данъчната тежест за гражданите. Собствениците на имоти са изправени и пред по-високи данъчни оценки на имотите заради промените в местните данъци за 2027 г.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че реформата в електронното фактуриране има за цел да позволи проследяване на ДДС в реално време, да намали административната тежест, да противодейства на измамите, да коригира грешките в отчитането и да увеличи приходите.
Какво да следим
Следващата стъпка е второто четене. Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че партията ще внесе предложения между първо и второ четене, и определи данъчните увеличения като неоправдани. Ако бъде приет, законът ще влезе в сила на 1 януари 2027 г. Thomson Reuters очаква техническата наредба до 1 юли 2027 г. и тестова среда от 1 януари до 30 юни 2028 г., преди старта на 1 юли 2028 г. Съгласно пакета на ЕС „ДДС в цифровата ера“ трансграничното електронно фактуриране става задължително от 1 юли 2030 г., отбелязва БТА.