Окончателните данни на НСИ показват годишна потребителска инфлация от 6,0% през октомври 2026 г., като транспортът поскъпва с 26,2%, а услугите – със 7,3%, докато храните са по-скъпи само с 2,0%. Стойностите са значително над средните 4,0% за еврозоната и над 4% средна инфлация, заложени в бюджета за 2027 г.
Какво се случи
На 16 ноември Националният статистически институт (НСИ) публикува окончателните данни за потребителските цени за октомври 2026 г. Годишната инфлация, измерена с националния индекс на потребителските цени (ИПЦ), е 6,0%, малко под експресната оценка от 6,1% в началото на месеца, а спрямо септември цените са се повишили с 1,2%. По хармонизирания индекс (ХИПЦ), използван за сравнения в еврозоната, годишната инфлация е 5,9%, а месечното увеличение – 0,7%. Според НСИ цените през октомври са с 5,4% по-високи от тези през декември 2025 г.
Данните и контекстът
Разбивката показва, че основната причина не са храните. По данни на НСИ храните са поскъпнали само с 2,0% за година, докато нехранителните стоки са с 8,1% по-скъпи, а услугите – със 7,3%. Сред групите разходи се откроява транспортът с годишен ръст от 26,2%, следван от ресторантите и хотелите (9,8%), образованието (9,2%), развлеченията и културата (9,1%) и алкохолните напитки и тютюневите изделия (7,5%). Жилищата, водата, електроенергията и газът са поскъпнали с 5,6%, здравеопазването – с 3,2%, а облеклото – само с 0,3%. По хармонизирания индекс цените в транспорта са се повишили с 16,5%, а в ресторантите и хотелите – с 10,0%.
Българската национална асоциация „Активни потребители“ (БНААП) стига до подобен извод по друг метод. При наблюдението ѝ на 73 хранителни продукта в 72 търговски вериги цените са се повишили с 1,66% между ноември 2025 г. и октомври 2026 г., съобщи БТА. По изчисления на асоциацията транспортът формира 54% от общото увеличение на потребителските цени, жилищата и комуналните услуги – 16%, ресторантите и хотелите – 12%, а храните – около 8%. „Храните не са основният двигател на инфлацията през 2026 г.“, заяви председателят на асоциацията Богомил Николов. Най-голям дял в поскъпването на храните имат пресните плодове и зеленчуци, с ръст от 8,1%, докато останалите 61 продукта в кошницата са поскъпнали само с 0,4%.
Месечните данни за октомври са повлияни от сезонни фактори. БТА отбелязва, че облеклото и обувките са поскъпнали със 7,4% за месеца, а развлеченията и културата – със 7,0%, докато цените в транспорта са без промяна спрямо септември. Това подсказва, че горивният шок вече не се ускорява, но и още не е започнал да отшумява. В по-дълъг план картината е по-тревожна. По данни на БТА средногодишната инфлация за 12-те месеца до октомври е 5,1%, а потребителските цени са се повишили общо с 13,7% за три години и с 41,5% за пет години.
Как се сравнява България
Експресната оценка на Евростат за октомври отчита инфлация в еврозоната от 4,0%, като България е сред страните с най-високи стойности – 6,0%, както вече съобщихме. По-висока е единствено Литва с 6,1%. Гърция и Италия отчитат 5,6%, Белгия – 5,2%, Хърватия – 4,4%, а Германия – 2,8%. Година по-рано, през октомври 2025 г., хармонизираната инфлация в България е била 3,8%, показват данните на Евростат.
Структурата на инфлацията в еврозоната обяснява част от разликата. Цените на енергията в еврозоната са с 20,8% по-високи от година по-рано, докато инфлацията при услугите е 3,3%, а базисната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюна – 2,5%. Инфлацията при услугите в България от 7,3% по националния индекс е над два пъти по-висока от тази в еврозоната, което сочи вътрешен натиск, включително от разходите за труд, в допълнение към внесения енергиен шок.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За компаниите основният риск е енергийният шок да се пренесе в заплатите и цените на услугите, които се променят по-бавно и се задържат по-дълго. Приетият от правителството бюджет за 2027 г. предвижда средна инфлация от 4% догодина, която да спадне до 2,6% в края на 2027 г., при ръст на компенсацията на един нает с 6,2% и реален растеж от 2,5%, заяви финансовият министър Гълъб Донев, цитиран от БТА. При обща инфлация от 6,0% и 7,3% при услугите прогнозата разчита на поевтиняване на горивата. Затова фирмите, които определят цени, заплати и договорни условия за 2027 г., може да се окажат изправени пред по-оптимистични от реалността официални допускания, ако енергията остане скъпа. Нашият анализ на данните за пазара на труда през третото тримесечие разглежда по-подробно натиска върху работодателите.
Паричните условия са друг фактор. Като член на еврозоната от януари България вече не определя собствени лихвени проценти. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви на 3 ноември, че по-нататъшно повишение на основните лихви на Европейската централна банка „може да се окаже необходимо“, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, съобщи БТА. Той добави, че решенията ще се вземат на всяко заседание поотделно и че няма предварителен ангажимент. ЕЦБ повиши лихвите през септември и ги остави непроменени през октомври. Тъй като политиката на ЕЦБ се определя за еврозоната като цяло, по-високата инфлация в България означава по-ниски реални лихви у нас в сравнение със страните членки с по-ниска инфлация, което подкрепя търсенето на кредит, но може да засили ценовия натиск.
Компаниите, които работят пряко с потребители, са изложени и на репутационен и регулаторен риск. Според БНААП в началото на ноември едва 66 търговски вериги публикуват ежедневно цените си, при около 211 на ден през август, след като на 9 август прагът за това задължение беше вдигнат до оборот от 25 млн. евро. Асоциацията предлага прагът да бъде намален до около 5 млн. евро. Търговците на дребно, дистрибуторите на горива и ресторантьорите могат да очакват продължаващо политическо внимание към цените, докато инфлацията се задържа около 6%.
За инвеститорите данните са важни повече за избора на сектори, отколкото за икономиката като цяло. В транспорта, хотелиерството, ресторантьорството и другите услуги цените растат най-бързо, което може да подкрепи приходите, но повишава и разходите за суровини и труд. Енергоемките фирми остават уязвими към цените на горивата и електроенергията, а при търговията с храни цените растат най-бавно и са под най-строго наблюдение.
Какво да следим
Според календара си НСИ ще публикува експресната оценка за ноември на 30 ноември, а окончателните данни за ноември – на 15 декември. Управителният съвет на ЕЦБ ще преразгледа лихвите на декемврийското си заседание с актуализирани прогнози, които според Радев ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвеното му въздействие върху цените и заплатите. Дебатът в Народното събрание по бюджета за 2027 г. ще покаже дали допускането за 4% инфлация е реалистично. Всяко поевтиняване на горивата първо ще проличи в индекса на транспорта, който според БНААП формира над половината от ръста на потребителските цени през изминалата година.