Данните на Евростат показват, че промишленото производство в България се е свило с 8,9% на годишна база през септември 2026 г., повече само в Ирландия в ЕС, докато в Съюза като цяло спадът е 0,8%. Спадът се дължи на добива и преработващата промишленост, докато цените на производител и разходите на фирмите за електроенергия растат по-бързо, отколкото почти навсякъде другаде в ЕС.
Какво се случи
На 16 ноември Евростат публикува данните за промишленото производство през септември 2026 г. Производството в България е с 8,9% по-ниско от година по-рано – вторият най-голям годишен спад в ЕС след Ирландия (19,1%) и преди Румъния (6,3%). Спрямо август българското производство е намаляло с 0,5%. В ЕС като цяло производството се е увеличило с 0,5% за месец, но е с 0,8% по-ниско от година по-рано, а в еврозоната е нараснало с 0,2% за месец и е спаднало с 1,5% на годишна база.
Данните и контекстът
Националните данни, публикувани от Националния статистически институт (НСИ) на 10 ноември, показват къде е съсредоточен спадът. Производството в добивната промишленост е намаляло с 56,6% спрямо септември 2025 г., а в преработващата промишленост – с 9,4%, докато производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ е нараснало с 32,2%, съобщи БТА. В преработващата промишленост най-голям годишен спад има при обработката на кожи и производството на обувки и други изделия от кожа (41,5%) и при производството на метални изделия без машини и оборудване (41,2%). Някои отрасли растат: тютюневите изделия с 11,9%, хранителните продукти с 9,7% и основните фармацевтични продукти с 9,3%.
Тенденцията се влошава, вместо да се стабилизира. През август промишленото производство е било с 5,4% по-ниско от година по-рано, така че годишният спад се е задълбочил с 3,5 процентни пункта само за месец. На месечна база добивната промишленост е намаляла с още 8,4% през септември, а преработващата – с 0,4%, показват данните на НСИ. Има и признаци на устойчивост в по-технологичните отрасли: спрямо август производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета е нараснало с 9,4%, а на компютърна техника, електронни и оптични продукти – с 9,3%.
Разходите са в центъра на картината. Данните на Евростат, цитирани от БТА на 5 ноември, показват, че цените на производител в промишлеността в България са се повишили с 22,9% на годишна база през септември – най-голямото годишно увеличение в ЕС, и с 4,6% за месец. Средното равнище за ЕС е 10,9%, а за еврозоната – 11,1%, като цените на енергията за промишлеността в ЕС са нараснали с 30,0%. По отношение на електроенергията проучването на Евростат за небитовите потребители с годишно потребление от 500 до 2000 MWh установява, че средната цена в ЕС е спаднала с 5,4% през първото полугодие на 2026 г. спрямо година по-рано, до 0,18 евро за kWh. България е сред осемте страни, в които цените са се повишили – с 14,2%, третото най-голямо увеличение в ЕС след Швеция и Финландия. В Гърция е отчетен един от най-големите спадове – с 11,8%.
Как се сравнява България
Съседите и сходните на България икономики отчитат много различни резултати през септември. По данни на Евростат производството в Румъния е спаднало с 6,3% на годишна база, а в Гърция се е увеличило с 0,7%. Хърватия отчита ръст от 7,0%, Унгария – от 8,2%, а Полша – от 4,0%. Нидерландия регистрира най-голямото годишно увеличение в ЕС – 8,8%. На равнище ЕС производството на междинни продукти е нараснало с 1,1%, на инвестиционни стоки – с 1,0%, а на енергия – с 0,8%, докато при потребителските стоки за краткотрайна употреба е спаднало с 6,1%. С други думи, българският спад не е част от общ европейски спад в промишлеността.
Според един икономист слабостта има и структурни причини. В анализ за „Капитал“, обобщен в медийния преглед на БТА от 16 ноември, икономистът Юлиан Войнов твърди, че българската промишленост остава сред най-неефективните в ЕС главно защото тежката промишленост от социалистическата епоха е приватизирана от собственици, които никога не са я модернизирали. По думите му много от тези фирми са фалирали, а оцелелите разчитат на субсидии и компенсации за енергия от държавния бюджет. Според същия анализ България има най-енергоемката икономика в ЕС, която използва близо 3,5 пъти повече енергия на единица БВП от средното за ЕС.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
Отговорът на правителството е насочен към енергийните разходи. Вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев заяви на 16 ноември, че енергоемките предприятия формират 25% от брутната добавена стойност на България и пряко осигуряват работа на близо 300 000 души, съобщи БТА. По думите му правителството се е договорило с Европейската комисия да увеличи интензитета на помощта за тези предприятия от 50% на 70% от допустимите разходи като част от програма за 2 млрд. евро, която включва и ликвидност от Българската банка за развитие под формата на кредити за оборотни средства и инвестиционни кредити. Нашият анализ на енергийния пакет разглежда неговото финансиране и ограничения.
За производителите непосредственият ефект от подкрепата е облекчаване на паричния поток, но тя не променя основната структура на разходите. Ако диагнозата на Войнов е вярна, фирмите, които зависят от субсидирана енергия, остават уязвими, когато помощта бъде намалена. Компаниите, които инвестират в енергийна ефективност, собствено производство на енергия или по-малко енергоемки процеси, вероятно ще бъдат в по-добра позиция от тези, които разчитат на компенсации. Ускоряването на потребителската инфлация също подсказва, че натискът върху заплатите ще продължи, което увеличава разходите в трудоемките отрасли като кожарството, обувната промишленост и металообработването, където производството вече спада рязко.
За инвеститорите данните показват раздвоена промишлена база. Добивът и традиционните металообработване и кожарство се свиват, докато производството на автомобили, електроника, фармацевтични продукти и храни се задържа или расте. Пулев заяви, че над 700 млн. евро нови приоритетни проекти с потенциал за създаване на над 3500 работни места могат да бъдат сертифицирани чрез Агенцията „Инвестирай в България“ и че преките чуждестранни инвестиции са се увеличили със 100% през 2026 г. спрямо предходния период. Тези данни са оценка на самото правителство. Доставчиците на отраслите в спад са изправени пред по-слаби поръчки, докато фирмите в растящите сегменти може по-лесно да наемат работници, освободени от затрудняващи се предприятия.
Какво да следим
Евростат ще публикува данните за промишленото производство в ЕС през октомври на 15 декември. Данните за цените на производител за октомври ще покажат дали натискът върху разходите в промишлеността отслабва. Подробностите по схемата за 70% помощ за енергоемките предприятия и условията за кредитиране на Българската банка за развитие ще определят колко бързо подкрепата ще достигне до производителите. Дебатът в Народното събрание по бюджета за 2027 г. също ще покаже колко средства ще има за подкрепа на промишлеността догодина.