S&P Понижи Перспективата на Рейтинга на България до Стабилна: Какво Означават Двойните Дефицити за Инвеститорите и Компаниите

Какво се случи

На 13 ноември S&P Global Ratings промени перспективата на дългосрочния суверенен кредитен рейтинг на България от положителна на стабилна и потвърди дългосрочния и краткосрочния рейтинг BBB+/A-2. В доклада си агенцията посочва, че промяната отразява по-слабите бюджетни и външни показатели „на фона на признаци за прегряване на икономиката“. Министерството на финансите заяви, че промяната отразява влошаването на фискалните показатели и на показателите за външния сектор, съобщи БТА. За сравнение, Fitch Ratings промени перспективата на рейтинга BBB+ на България на положителна в края на септември, според министерството.

Данните и контекстът

Фискалните данни са в основата на решението. S&P вече оценява дефицита на сектор „Държавно управление“ на 5,1% от БВП през 2026 г. – според агенцията най-високият от поне 12 години, и очаква само постепенно намаление до 3,0% до 2029 г. Данните на Евростат потвърждават тенденцията: дефицитът на България е бил 2,9% от БВП през 2022 г., 2,0% през 2023 г., 3,0% през 2024 г. и 4,0% през 2025 г. S&P обяснява влошаването с увеличенията на заплатите в публичния сектор – средното възнаграждение там е нараснало с 12,6% през 2025 г., сходните увеличения на пенсиите и по-високите разходи за отбрана.

Външната сметка се обърна също толкова рязко. S&P прогнозира дефицит по текущата сметка от 8,7% от БВП през 2026 г. – най-високият от 18 години, и средно 7,0% за 2027–2029 г., при малки излишъци между 2013 и 2021 г. Агенцията посочва слабия износ, като броят на туристическите посещения е спаднал с 0,4% за деветте месеца до септември, и силния внос, свързан с инвестициите и по-високите разходи за енергия.

Последните данни за растежа показват същата картина. Според експресната оценка на Националния статистически институт БВП през третото тримесечие е нараснал с 0,6% на тримесечна база и с 2,5% на годишна база, съобщи The Sofia Globe. Потреблението е било с 6,3% по-високо спрямо година по-рано, докато брутното образуване на основен капитал е спаднало с 0,5%, а износът – с 5,5%. Според Евростат годишният растеж се е забавил от 2,9% през четвъртото тримесечие на 2025 г. и първото тримесечие на 2026 г. до 2,6% през второто и 2,5% през третото тримесечие.

S&P изброява и признаци на прегряване: ръст на заплатите в частния сектор от 11,7% през първото полугодие на 2026 г., ръст на кредитите за домакинствата от 21% и поскъпване на жилищата с 15,5% за годината до юни. Агенцията цитира анализ на БНБ, според който жилищата са умерено надценени с около 10%, и отбелязва, че брутните необслужвани кредити са ниски – 2,7% от кредитите в края на юни.

Как се сравнява България

България все още започва от силен баланс. Данните на Евростат показват държавен дълг от 29,9% от БВП в края на 2025 г. – четвъртото най-ниско съотношение в ЕС след Естония, Люксембург и Дания, при 81,5% за ЕС и 87,7% за еврозоната. Сред съседите дългът е 55,7% в Хърватия, 58,9% в Румъния и 145,4% в Гърция.

При дефицита картината е по-неблагоприятна. Дефицитът на България от 4,0% за 2025 г. е над този на еврозоната (3,0%) и ЕС (3,1%), както и над 3,0% в Хърватия, докато Гърция е отчела излишък от 2,0%. Дефицитът на Румъния от 7,8% е най-високият в ЕС. Евростат изрази и резерви към данните на България за 2025 г. заради отчитането на някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура“, които България засега отчита като увеличаващи дефицита с 0,6% от БВП.

По отношение на растежа годишният темп на България от 2,5% през третото тримесечие е значително над еврозоната (1,3%) и ЕС (1,5%), както и над Унгария (1,5%) и Румъния (0,3%), но под Полша (3,6%), показват данните на Евростат.

Какво означава това за инвеститорите и компаниите

Самият рейтинг не е променен, така че непосредственият ефект върху разходите по заемите и върху инвеститорите, чиито мандати зависят от рейтингите, е ограничен. Променя се посоката. Положителната перспектива сигнализираше възможно повишение; стабилната засега премахва тази възможност, а S&P посочва какво може да доведе до понижение: застой в консолидацията, например заради трудности при ограничаването на разходите „на фона на продължаващата съпротива срещу трайни данъчни увеличения“, или внезапно и безредно свиване на кредитния растеж в частния сектор. За повишение би било необходимо дефицитът по текущата сметка да се понижи трайно.

Финансирането на държавата е най-прекият канал. S&P очаква нетният дълг да нарасне от 25% от БВП през 2026 г. до 30% до 2029 г., докато лихвените разходи остават ниски – около 3,6% от приходите. Нерезидентите са държали 49,1% от държавния дълг в края на юни при 36,6% през 2022 г., което прави възприятията на инвеститорите по-важни от преди; според S&P рискът от внезапен отлив на капитали е ограничен от членството в еврозоната.

За компаниите отговорът в бюджета е толкова важен, колкото и рейтингът. Проектобюджетът за 2027 г. предвижда дефицит от 3,5% от БВП и разчита отчасти на еднократен данък върху свръхпечалбите, от който правителството очаква 800 млн. евро, или 0,6% от БВП, през 2027 г.; S&P определя мерките за консолидация като постижими, но „с малко по-ниско качество“. Банките, търговците на дребно и другите сектори, обхванати от данъка, разгледани в предишния ни анализ, са пряко засегнати от начина, по който правителството ще затвори дупката. S&P очаква и спад на инвестициите през 2027 г. с приключването на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост, което засяга доставчиците в строителството и инфраструктурата.

Ръстът на заплатите е другият натиск. S&P отбелязва, че почасовите разходи за труд в България са около една трета от средните за ЕС, но заплатите изпреварват производителността, което води до едно от най-бързите увеличения на разходите за труд на единица продукция. За износителите това стеснява ценовото предимство; за бизнеса, насочен към потребителите, силният ръст на заплатите продължава да подкрепя търсенето.

Какво да следим

Политическият дебат вече започна. „Демократична България“ призова проектобюджетът за 2027 г. да бъде пренаписан с дефицит под 3% от БВП и заяви, че еднократните приходи не бива да финансират постоянни разходи, съобщи БТА. Основният тест е окончателният вид на бюджета за 2027 г. в парламента. Следващите данни са предварителните резултати на НСИ за БВП през третото тримесечие на 4 декември и редовните оценки на Евростат за БВП на 7 декември, които ще покажат дали растежът се измества от потреблението към износа. Месечните данни на БНБ за текущата сметка ще покажат дали прогнозираният от S&P външен дефицит се материализира.