Към съдържанието

Дефицитът по Текущата Сметка на България Почти се Удвоява до 6,2 млрд. Евро при Ръст на Преките Инвестиции: Какво Показват Данните за Януари – Септември 2026 г.

4 мин. четене

Контейнеровоз, натоварван от сини портални кранове в морско пристанище при залез, с редици контейнери на кея и хълмове на заден план Анализи
Контейнеровоз, натоварван от сини портални кранове в морско пристанище при залез, с редици контейнери на кея и хълмове на заден план

Дефицитът по текущата сметка на България достигна 6,19 млрд. евро, или 4,8% от БВП, за първите девет месеца на 2026 г., тъй като вносът расте по-бързо от възстановяващия се износ. Преките чуждестранни инвестиции се увеличиха до 3,96 млрд. евро, но почти изцяло са печалби, реинвестирани от компании, които вече работят в страната.

Какво се случи

Дефицитът по текущата сметка на България почти се удвои през първите девет месеца на 2026 г., сочат предварителните данни за платежния баланс, публикувани от Българската народна банка (БНБ) на 19 ноември. Дефицитът достигна 6,19 млрд. евро, или 4,8% от прогнозния БВП, при 3,27 млрд. евро (2,8% от БВП) за януари – септември 2025 г. Същия ден БНБ съобщи, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са нараснали до 3,96 млрд. евро от 2,38 млрд. евро. Взети заедно, данните описват икономика, която харчи в чужбина повече, отколкото печели, и същевременно привлича повече средства от чуждестранни инвеститори, макар че по-голямата част от тях са печалби, които вече присъстващите инвеститори оставят в страната.

Данните и контекстът

Основният двигател е търговията със стоки. Износът нарасна с 11,5% до 35,17 млрд. евро след спад от 4% за същия период на 2025 г., но вносът се увеличи по-бързо – с 14,1% до 43,06 млрд. евро след ръст от 5,8% година по-рано. Търговският дефицит се разшири до 7,89 млрд. евро (6,1% от БВП) от 6,18 млрд. евро (5,3%). Същевременно излишъкът по услугите намаля до 6,11 млрд. евро (4,8% от БВП) от 6,94 млрд. евро (6%), така че услугите покриват по-малка част от дефицита по стоките, отколкото преди година.

Потоците от доходи също натежаха. Дефицитът по първичния доход, който отразява инвестиционните доходи и възнагражденията, платени в чужбина и получени оттам, се увеличи до 5,68 млрд. евро от 4,95 млрд. евро. Излишъкът по вторичния доход се подобри до 1,26 млрд. евро от 914,1 млн. евро. Излишъкът по капиталовата сметка се увеличи повече от два пъти до 1,66 млрд. евро от 689,2 млн. евро, поради което общият дефицит по текущата и капиталовата сметка е по-малък – 4,53 млрд. евро, или 3,5% от БВП, при 2,58 млрд. евро (2,2%) година по-рано.

Самостоятелно септември е по-добър. Месечният дефицит по текущата сметка се сви до 826,5 млн. евро от 1,05 млрд. евро година по-рано, а износът на стоки скочи с 23,4% до 4,43 млрд. евро. Един месец не е тенденция, но подсказва, че възстановяването на продажбите в чужбина набира скорост.

При инвестициите БТА съобщава, че ПЧИ се равняват на 3,1% от БВП при 2% година по-рано. Структурата е от значение. Реинвестираната печалба възлиза на 3,72 млрд. евро при 3,32 млрд. евро, което означава, че около 94% от притока са печалби, задържани в България от компании с чуждестранна собственост. Новият дялов капитал е едва 96,5 млн. евро, дълговите инструменти добавят 130,9 млн. евро след отлив от 935,3 млн. евро година по-рано, а нетните инвестиции на нерезиденти в недвижими имоти са отрицателни – минус 11,1 млн. евро. По държави най-големите нетни постъпления са от Гърция (515,3 млн. евро), Люксембург (487,1 млн. евро) и Швейцария (464,9 млн. евро), а от САЩ е отчетен нетен отлив от 104,1 млн. евро.

Портфейлните постъпления рязко се забавиха. Нетните инвестиции на нерезиденти в български ценни книжа (портфейлни пасиви) намаляха до 1,35 млрд. евро от 4,72 млрд. евро, а резервните активи на БНБ се понижиха с 992,4 млн. евро след ръст от 1,64 млрд. евро за същия период на 2025 г. Всички данни са предварителни, а БНБ изчислява съотношенията въз основа на собствената си прогноза за БВП от 128,4 млрд. евро за 2026 г.

Как се сравнява България

България се движи в посока, обратна на тази на еврозоната като цяло. Европейската централна банка отчете излишък по текущата сметка на еврозоната от 248 млрд. евро, или 1,5% от БВП, за 12-те месеца до септември 2026 г., при 279 млрд. евро (1,8%) година по-рано.

Сред съседите дефицитът по текущата сметка на Румъния достигна 22,88 млрд. евро за януари – септември 2026 г. при 22,01 млрд. евро година по-рано, според данни на Националната банка на Румъния, цитирани от Bursa. Дефицитът на Румъния нарасна с около 4%, докато този на България почти се удвои, макар и от много по-ниска база. При ПЧИ движението в Румъния е обратно: преките инвестиции на нерезиденти намаляха до 4,26 млрд. евро от 6,82 млрд. евро, така че 3,96 млрд. евро за България се доближават до деветмесечния обем на Румъния.

В Гърция Банката на Гърция отчете дефицит по текущата сметка от 8,9 млрд. евро за януари – август 2026 г., с 2,4 млрд. евро повече от година по-рано, и нетен приток на преки инвестиции от 7,9 млрд. евро за същите осем месеца. Гръцките данни обхващат по-кратък период и не са пряко сравними. Съпоставими данни за 2026 г. за Хърватия, Сърбия и Северна Македония не бяха налични в източниците, използвани за този анализ.

Какво означава това за инвеститорите и компаниите

За компаниите ръстът на вноса отразява силното вътрешно търсене, което подкрепя търговците на дребно, дистрибуторите и доставчиците на внесено оборудване и потребителски стоки. Обратната страна е по-голямата зависимост от външно финансиране в момент, когато портфейлните постъпления се забавят, а резервните активи намаляват. Външният баланс е сред въпросите в предишния ни анализ на перспективата на S&P за България, а новите данни ще повлияят на начина, по който рейтинговите агенции и кредиторите оценяват двойния дефицит на страната.

Данните за ПЧИ изпращат противоречив сигнал. Ръстът показва, че компаниите с чуждестранна собственост предпочитат да задържат печалбите в българските си дъщерни дружества, вместо да ги изнасят, което говори за доверие сред вече присъстващите инвеститори. Новият дялов капитал под 100 млн. евро за девет месеца обаче подсказва, че свежият капитал за нови проекти и придобивания остава ограничен. Инвеститорите от Гърция, Люксембург и Швейцария заедно осигуряват 1,47 млрд. евро от нетния приток, което показва колко зависи България от малка група държави източници.

Износителите имат основания за предпазлив оптимизъм след данните за септември, но за деветте месеца вносът продължава да расте по-бързо. Компаниите в туризма и другите услуги отчитат по-малък излишък от преди година, което намалява буфера, който услугите традиционно осигуряват срещу дефицита по стоките.

Какво да следим

БНБ ще публикува данните за платежния баланс за октомври на 18 декември 2026 г. Банката на Гърция обяви, че ще публикува данните си за септември на 20 ноември, което ще позволи деветмесечно сравнение с Гърция. Ключовите въпроси са дали възстановяването на износа от септември ще продължи, дали излишъкът по услугите ще се възстанови и дали новите дялови инвестиции ще се увеличат, а не само реинвестираните печалби. Съотношенията могат да се променят и когато действителните данни за БВП заменят прогнозата на БНБ. По-широката перспектива за растежа и публичните финанси е разгледана в нашия анализ на есенната прогноза на Европейската комисия.

Изглед от въздуха при залез към редици бели контейнери за съхранение на енергия до соларен парк и електрическа подстанция сред зелени хълмове Анализи

Предложената вноска от 5% върху приходите на батерийните системи: какво означава планът в бюджета за 2027 г. за един бързо растящ сектор

Проектобюджетът за 2027 г. задължава операторите на самостоятелни батерийни системи да внасят за една година 5% от приходите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната...

Интериор на модерен банков клон на сутрешна светлина с празни бюра за клиенти, стъклени прегради и сини столове до големи прозорци Анализи

Сделката на Eurobank за 1 млрд. евро за Fibank: какво означава сливането с Пощенска банка за конкуренцията, клиентите и акционерите

Гръцката Eurobank се договори да купи 65% от Първа инвестиционна банка за около 650 млн. евро и планира да я слее с Пощенска банка, като създаде най-голямата банка в Бълг...

Бюро в малък офис с лаптоп, калкулатор, купчина хартиени фактури и чаша кафе на сутрешна светлина Анализи

Реформата на ДДС в България: по-висок праг за регистрация от 2027 г. и задължително електронно фактуриране от юли 2028 г.

Приетите на първо четене промени в Закона за ДДС ще повишат прага за задължителна регистрация от около 51 000 евро до 75 000 евро до 2029 г. и ще въведат задължително стр...