Проектобюджетът за 2027 г. задължава операторите на самостоятелни батерийни системи да внасят за една година 5% от приходите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Браншът предупреждава, че вноската може да погълне голяма част от маржовете му, а Министерството на енергетиката предложи промяна на основата преди второто четене.
Какво се случи
Разпоредба, добавена в преходните правила на проектобюджета за 2027 г., задължава операторите на самостоятелни батерийни системи за съхранение да внасят за една година вноска от 5% от приходите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС). На 18 ноември Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПСТЕ) се обяви против мярката, а енергийната комисия в парламента подкрепи бюджета на първо четене с 12 гласа „за“ и 6 „против“. Заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков заяви пред комисията, че мярката е адекватна и разумна, като същевременно предложи промяна в начина на изчисляването ѝ.
Данните и контекстът
Според Economic.bg целевите вноски ще се прилагат от 1 януари до 31 декември 2027 г. Операторите на съоръжения за съхранение ще плащат 5% от приходите си без ДДС от спомагателни услуги, услуги по съхранение и продажба на електроенергия. Производителите и търговците също ще плащат вноски от 5% върху приходите си, а Министерството на финансите не е публикувало оценка на приходите от отделните мерки, посочва изданието. „Дневник“ съобщава, че разпоредбата е добавена след публикуването на проектобюджета в началото на месеца и преди внасянето му в парламента.
Основата е от значение, защото приходите на една батерия са главно от препродажба на закупена електроенергия. „Капитал“ дава пример: ако операторът плати 10 000 евро за зареждане на батерията и продаде съхранената енергия за 10 800 евро, вноската от 5% върху продажбите ще бъде 540 евро и ще останат 260 евро преди всички други разходи. Изданието отбелязва, че маржът при подобна търговия може да е под 5% и че производителите, включително малките покривни соларни централи, вече плащат подобна вноска.
Секторът расте бързо. Според АПСТЕ за последните две години в съхранение са инвестирани над 3 млрд. евро и са изградени над 6,3 GW мощности. Позовавайки се на данни на електроенергийния системен оператор ЕСО за периода 1 януари – 15 ноември 2026 г., асоциацията посочва, че производството на батериите е нараснало почти девет пъти, това от вятър и слънце – с 22%, а нетният износ на електроенергия – с 94%. АПСТЕ твърди още, че през лятото на 2026 г. батериите са изгладили вечерните пикове и са помогнали борсовите цени в България да бъдат по-ниски от тези в Румъния и Гърция. В източниците, използвани за този анализ, няма сравними данни за подобни вноски в други държави от ЕС.
Фондът е централна част от енергийната политика на правителството. Според БНР ФСЕС изплаща компенсации за високите цени на електроенергията на домакинства и бизнес и се очаква да финансира подкрепата за газ за домакинствата. Бюджетът предвижда приходи в енергийния сектор от 595 млн. евро през 2027 г. при разходи от около 42 млн. евро, като от Модернизационния фонд на ЕС се очакват 386 млн. евро, съобщава БНР. Предложението идва успоредно с пакета за енергийна подкрепа от 2 млрд. евро, който анализирахме по-рано тази седмица.
Как се сравняват аргументите
АПСТЕ твърди, че вноската е въведена без обществено обсъждане, без обсъждане в тристранния съвет и без оценка на въздействието или на очакваните приходи. Тъй като се прилага върху общите приходи, без да се приспадат разходите за закупена електроенергия и загубите, според асоциацията реалната тежест е многократно по-висока от 5%. Тя посочва също, че една и съща енергия ще бъде облагана два пъти и че в основата влизат и балансиращите услуги, възлагани от ЕСО, което може да повиши разходите за балансиране на цялата система. Мирослав Каракашев от АПСТЕ заяви пред Economic.bg, че мярката е своеобразен данък от 5% върху оборота, че не е обоснована дори в средносрочната бюджетна прогноза и че може да противоречи на европейското право.
Други представители на бранша са на същото мнение. Меглена Русенова от Българската фотоволтаична асоциация заяви пред „Капитал“, че вноската е лош сигнал към инвеститорите, а Димитър Белелиев от „АмонРа Енерджи“, който оглавява Българската асоциация по електротехника и електроника, каза, че категорично се противопоставя, защото тя би обезкуражила инвестициите. Правителството вижда нещата различно. Според BurgasMedia Темелков е заявил пред енергийната комисия, че мярката не влиза в противоречие с растежа на мрежата, не нарушава закона и не вреди на инвестициите. Директорът на ФСЕС Диан Червенкондев каза, че няма възражения.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За собствениците на батерийни системи непосредственият риск е за паричните потоци. Според АПСТЕ повечето системи работят едва от няколко месеца и са финансирани с банкови кредити, така че вноска върху брутните приходи може да застраши обслужването на дълга и договорните условия по кредитите, а в някои случаи да доведе до несъстоятелност. Кредиторите и купувачите на проекти вероятно ще заложат евентуалния разход за 2027 г. в моделите си, докато окончателният текст не стане ясен.
За проектите с европейско финансиране АПСТЕ посочва, че мярката излага на риск над 600 млн. евро от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) за съхранение, и възнамерява да поиска от Европейската комисия да провери дали вноската е съвместима с правилата на ЕС. Това е оценка на асоциацията; в използваните източници няма позиция на Комисията.
За енергоемките компании и другите купувачи на електроенергия картината е смесена. Приходите са предназначени да подпомогнат компенсациите за високите цени на тока, но АПСТЕ предупреждава, че включването на балансиращите услуги може да повиши разходите на системата. Ако инвестициите в съхранение се забавят, ефектът на изглаждане на вечерните цени, който асоциацията описва, може да отслабне.
БНР съобщава, че Темелков е предложил вноската да се изчислява върху положителната разлика между приходите и разходите за закупена електроенергия, като се отчитат зареждането и загубите, и декларираните от операторите данни да бъдат прецизирани. Според „Дневник“ управляващите се очаква да променят разпоредбата между двете четения. В примера на „Капитал“ 5% от разликата от 800 евро биха били 40 евро вместо 540 евро.
Какво да следим
Ключовият момент е второто четене на бюджета за 2027 г., когато се очакват промени в основата на вноската. Инвеститорите ще следят също дали мярката ще остане ограничена до периода 1 януари – 31 декември 2027 г., дали правителството ще публикува оценка на приходите и дали АПСТЕ ще сезира Европейската комисия.