Към съдържанието
Стари книги с кожени подвързии, мастилница и запечатано писмо във възрожденска къща музей
Dimitar Peshev

Известни българи

Димитър Пешев

Димитър Пешев (1894–1973) е юрист, министър на правосъдието и подпредседател на Народното събрание. През март 1943 г. той оглавява протеста в парламента срещу планираната депортация на евреите от старите предели на България и заради това губи поста си.

Обновено октомври 2026 г. · Фактите са проверени 10 ноември 2026 г.

Снимка: Неизвестен автор, Обществено достояние, чрез Wikimedia Commons

Година на протестното му писмо срещу депортацията
19432,4
Година на протестното му писмо срещу депортацията
Депутати подписват писмото, заедно с Пешев
432
Депутати подписват писмото, заедно с Пешев
Обявен за праведник на народите на света
19733,4
Обявен за праведник на народите на света

Димитър Пешев

Накратко

Накратко
На български Димитър Йосифов Пешев
Роден 25 юни 1894 г. (13 юни стар стил), Кюстендил
Почина 1973 г., София (20 февруари според двете Уикипедии; 25 февруари според базата данни на „Яд Вашем“)
Професия Юрист; съдия и прокурор, адвокат от 1932 г.
Длъжности Министър на правосъдието 1935–1936 г.; подпредседател на Народното събрание от 1938 г.
Отличия Праведник на народите на света (1973); орден „Стара планина“ посмъртно (1997)

Източник: Уикипедия: Dimitar Peshev; Уикипедия на български: Димитър Пешев; Yad Vashem: Righteous Among the Nations database, Dimitar Peshev1,2,3

Юрист и политик

Пешев е роден в Кюстендил и през 1915 г. започва да учи право в Софийския университет. Прекъсва следването си, за да участва в Първата световна война, и завършва след нея. Работи като съдия в Пловдив и София, после като прокурор, а от 1932 г. е адвокат. През 1935–1936 г. е министър на правосъдието в първия кабинет на Георги Кьосеиванов, а през 1938 г. е избран за подпредседател на Народното събрание.1,2

Пешев не се противопоставя на съюза с нацистка Германия. Гласува за антисемитския Закон за защита на нацията и лично председателства заседанието, на което той е приет на 19 ноември 1940 г. Според английската Уикипедия законът, създаден по образеца на Нюрнбергските закони, влиза в сила през януари 1941 г.1,2

Март 1943 г.

На 8 март 1943 г. делегация от Кюстендил идва при Пешев и му съобщава, че евреите от града ще бъдат депортирани по тайно споразумение с Третия райх. В делегацията е депутатът Петър Михалев, а един от участниците е приятелят на Пешев Яков Барух. След като длъжностни лица потвърждават плана, Пешев и Михалев отиват при министъра на вътрешните работи Петър Габровски и настояват той да бъде отменен. На 9 март Габровски нарежда подготовката в Кюстендил да бъде спряна.1,2

Евреите от окупираните от България Тракия и Македония не са пощадени. Българските власти ги задържат и предават на германците, а според английската Уикипедия почти всички са депортирани в Треблинка и Аушвиц. Според „Яд Вашем“ последният транспорт заминава на 29 март 1943 г.1,4

За да предотврати депортацията на евреите от старите предели на България, Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов. То е подписано от общо 43 народни представители, всички от правителственото мнозинство, за да не бъде възприето като антиправителствен акт. Под натиска на Филов част от тях оттеглят подписите си, а Пешев е свален от поста подпредседател. Плановете за депортация на евреите от България са осуетени.2,4

Източниците посочват различни дати. Българската Уикипедия, „Яд Вашем“ и порталът Memorial Museums датират писмото 17 март 1943 г., а английската Уикипедия – 19 март. Отстраняването на Пешев е на 24 март според английската Уикипедия и на 26 март според българската, а според „Яд Вашем“ той е принуден да подаде оставка на 30 март.1,2,4,5

Съд и признание

През 1945 г. т.нар. Народен съд съди Пешев „за фашистка дейност и антисемитизъм“ и го осъжда на 15 години строг тъмничен затвор, глоба и конфискация на имуществото. Освободен е след застъпничество на евреи с влияние в правителството – според българската Уикипедия след 13 месеца, според „Яд Вашем“ след една година. Остатъка от живота си прекарва в забвение, а след 1968 г. започва да пише спомените си.2,4

„Яд Вашем“ обявява Пешев за праведник на народите на света на 10 януари 1973 г., няколко седмици преди смъртта му. Заради политическите обстоятелства и смъртта му тогава не се провежда церемония; тя се състои в „Яд Вашем“ на 26 февруари 2015 г., когато племенницата му Нели Пешева получава медала и грамотата.4

  • 1997 г.: орден „Стара планина“ посмъртно и почетен гражданин на Кюстендил.
  • 16 октомври 1998 г.: възпоменателно честване в италианския парламент.
  • 25 януари 2000 г.: бронзов бюст от Иван Минеков, дар от Народното събрание, е открит в Двореца на Европа в Страсбург.
  • Къща музей на ул. „Цар Симеон I“ № 11 в Кюстендил. Английската Уикипедия датира откриването ѝ на 25 октомври 2002 г., а порталът Memorial Museums – на 9 март 2003 г.
  • 12 ноември 2013 г.: площад „Димитър Пешев“ до българското посолство във Вашингтон.
  • Ридът Пешев на остров Ливингстън в Антарктика носи неговото име.

Източник: Уикипедия: Dimitar Peshev; Уикипедия на български: Димитър Пешев; Memorial Museums: Dimitar Peshev Museum1,2,5

Източници

  1. Уикипедия: Dimitar Peshev
  2. Уикипедия на български: Димитър Пешев
  3. Yad Vashem: Righteous Among the Nations database, Dimitar Peshev
  4. Yad Vashem: Bulgarian Righteous Among the Nations honoured at Yad Vashem (24 February 2015)
  5. Memorial Museums: Dimitar Peshev Museum

Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.

Следваща стъпка

Планирайте времето си в България

Регионите, градовете и курортите, и фирмите, които могат да ви помогнат да се установите, в каталога на InvestBulgaria.