Ирина Бокова
Накратко
| На български | Ирина Бокова |
|---|---|
| Родена | 12 юли 1952 г., София |
| Образование | Първа английска езикова гимназия, София (1971); МГИМО, Москва (1976) |
| Известна с | Генерален директор на ЮНЕСКО 2009–2017 г. |
| Езици | Български, английски, френски, испански, руски |
Източник: Уикипедия: Irina Bokova; Уикипедия на български: Ирина Бокова1,2
Дипломат и политик
Бокова е дъщеря на Георги Боков, главен редактор на партийния вестник „Работническо дело“. Постъпва във Външно министерство през 1977 г. и работи по въпросите на ООН и разоръжаването, включително в Постоянното представителство на България в ООН в Ню Йорк от 1982 до 1984 г. През 1990–1991 г. е народен представител във VII Велико народно събрание и подписва новата Конституция на България.1,2
В правителството на Жан Виденов е заместник-министър, след това първи заместник-министър на външните работи, а от 13 ноември 1996 г. до 13 февруари 1997 г. – временно изпълняваща длъжността министър. През 1996 г. е кандидат за вицепрезидент в двойка с Иван Маразов. През 2001–2005 г. отново е депутат от „Коалиция за България“, а през 2005 г. става посланик във Франция и Монако и постоянен представител на България в ЮНЕСКО.1,2
Начело на ЮНЕСКО
На 22 септември 2009 г. Изпълнителният съвет на ЮНЕСКО избира Бокова измежду десет кандидати, като в петия и последен тур тя побеждава египтянина Фарук Хосни с 31 на 27 гласа. През ноември 2009 г. наследява японеца Коичиро Мацуура, а на 12 ноември 2013 г. Генералната конференция я преизбира. В списъка на бившите генерални директори ЮНЕСКО посочва, че тя е „първата жена и първият представител на Източна Европа на този пост“.1,3
Вторият ѝ мандат преминава под знака на унищожаването на културно наследство в Ирак и Сирия. Според английската Уикипедия усилията ѝ срещу незаконната търговия с антики допринасят за приемането на Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., която забранява всякаква търговия с културни ценности от двете страни. На 28 март 2015 г. тя стартира кампанията Unite4Heritage за защита на наследството, застрашено от екстремисти.1
Изборът ѝ предизвиква противоречиви реакции. Английската Уикипедия посочва, че роденият в България германски писател Илия Троянов го нарича „скандал“ във Frankfurter Allgemeine Zeitung заради комунистическото минало на баща ѝ, а The New York Times подкрепя кандидатурата ѝ, като изтъква ролята ѝ в прехода на България от съветски сателит към член на ЕС.1
След ЮНЕСКО
През юни 2014 г. българското правителство номинира Бокова за генерален секретар на ООН и тя остава кандидат до края на 2016 г. През 2018 г. започва да преподава в университета „Кьонг Хи“ в Южна Корея, който ѝ присъжда и почетен докторат по изследвания на мира. През 2020 г. е избрана за международен почетен член на Американската академия на изкуствата и науките.1
Източници
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.