Предложеният 33% Данък върху Свръхпечалбите за 2027 г.: Какво Означава за Банките, Търговците и Кредитополучателите

Какво се случи

Българската народна банка (БНБ) изложи аргументите си срещу предложения от правителството еднократен данък върху свръхпечалбите в анализ, озаглавен „За данъците, кредита и растежа“, публикуван на 26 октомври в поредицата речи на централни банкери на Банката за международни разплащания, съобщи EconoTimes. Според БНБ допълнителните данъци върху печалбите на банките могат да повишат цената на кредита и да отслабят кредитирането, а очакваните приходи сами по себе си не доказват ползата от мярката.

Дебатът се води, докато бюджетът за 2027 г. наближава парламента. Министър-председателят Румен Радев заяви на 28 октомври, че проектобюджетът все още не е публикуван, защото трябва да бъде съгласуван с Европейската комисия, и че правителството все още решава няколко спорни въпроса, съобщи БТА. Законът за публичните финанси изисква Министерският съвет да внесе проекта на Закон за държавния бюджет в Народното събрание до 31 октомври. Радев посочи, че правителството не планира да повишава данъците или осигурителните вноски.

Цифрите и контекстът

Мярката е описана в Проекта на бюджетен план за 2027 г. на Министерството на финансите. Става дума за еднократен данък от 33% за финансовата 2027 г. за банките, застрахователите и презастрахователите, търговците с поне пет обекта за търговия с храни, телекомуникационните компании, обменните бюра и фирмите за бързи кредити. Очакваните приходи са 800 млн. евро, или 0,57% от БВП. Данъчно задължените лица ще правят месечни авансови вноски през 2027 г., а 30% от данъка ще трябва да се използват за регулаторни капиталови буфери или – за фирмите без такива изисквания – да бъдат инвестирани в нови дълготрайни материални и нематериални активи, свързани с основната им дейност.

Fakti описа механизма по-подробно: за всяко предприятие се изчислява средната печалба за 2020-2025 г., към нея се добавят 20% като „нормална“ норма на печалба и се облага само печалбата над този праг. Ако резултатът е отрицателен, не се дължи данък, а 90% от сумата ще се плащат авансово през 2027 г. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че избраните сектори формират около 60% от свръхпечалбите в икономиката и че печалбите на банковия сектор са нараснали с 588% за периода 2020-2025 г. Министерството очаква всички мерки за приходите в данъчния пакет да донесат около 1,4 млрд. евро.

Фискалният фон обяснява търсенето на приходи. Същият бюджетен план предвижда дефицит по консолидираната програма на сектор „Държавно управление“ от 5,0% от БВП през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., като брутният дълг нараства от 31,1% до 33,3% от БВП. В него се отбелязва, че по-ранната прогноза за дефицит от 4,1% за 2026 г. е послужила като основа за решението на Съвета на ЕС, че в България е налице прекомерен дефицит.

Данните на Асоциацията на банките в България показват мащаба на банковите печалби. Нетната печалба на банковата система нараства от 0,724 млрд. евро през 2021 г. до 1,063 млрд. евро през 2022 г., 1,747 млрд. евро през 2023 г. и 1,889 млрд. евро през 2024 г., след което леко се понижава до 1,855 млрд. евро през 2025 г. До края на юни 2026 г. тя достига 1,079 млрд. евро, със 7,2% повече от година по-рано. Възвръщаемостта на собствения капитал е 15,1% през второто тримесечие на 2026 г. при средно 10,0% за европейските банки през първото тримесечие, а възвръщаемостта на активите е 1,9% при 0,7%. Петте най-големи банки държат 76,4% от активите и реализират 81,8% от печалбата на системата. Редът на асоциацията започва от 2021 г., затова не показва базата за 2020 г., на която се основава цифрата от 588% на министерството, но показва, че печалбата за 2025 г. е около 2,6 пъти по-висока от нивото през 2021 г.

Хърватия предлага най-близкия регионален пример. През декември 2022 г. тя прие данък върху свръхпечалбите за фирмите с приходи над около 40 млн. евро през 2022 г., с който се облага с 33% печалбата, надвишаваща с повече от 20% средната за 2018-2021 г., отбелязва Мониторът на инвестиционните политики на UNCTAD. Българското предложение използва същата ставка и същата надбавка, но по-дълъг и по-късен референтен период и е насочено към шест конкретни сектора, а не към всички фирми над определен праг на приходите.

Какво означава това за инвеститорите и фирмите

Основното възражение на БНБ е срещу референтния период. Според нея периодът 2020-2025 г. включва пандемията, необичайно ниските лихви, енергийния и инфлационния шок и рязката промяна на лихвите, а включването на ниските печалби от 2020 г. може да превърне в „свръхпечалба“ част от последвалото възстановяване. Банките са разширили активите, кредитирането и капитала си през този период, така че по-високите печалби може да отразяват нормална доходност от по-голям бизнес, твърди БНБ. Данните на асоциацията съответстват на този ръст: общите активи на банките нарастват от 69,2 млрд. евро през 2021 г. до 116,1 млрд. евро през 2025 г.

По отношение на възможната реакция на банките БНБ посочва, че намаляването на дивидентите би имало най-малък ефект върху икономиката, но банките могат също да променят цените на кредитите, изискванията за кредитиране или условията по депозитите и да предпочетат държавния дълг пред кредитирането на частния сектор, ако капиталът поскъпне. Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че „вдигането на данъците има цена“ и че когато данъкът е върху финансовото посредничество, част от тази цена може да излезе извън данъкоплатеца, съобщи Fakti. Финансовият министър Гълъб Донев заяви, че управителят излиза извън правомощията си и че голяма част от компаниите в засегнатите сектори са чуждестранни и изнасят печалбите си, вместо да ги реинвестират.

За акционерите в банките, застрахователите, телекомите и големите търговци на храни непосредственият въпрос е печалбата за 2027 г. и възможността за дивиденти, тъй като данъкът се отнася за една година, но се плаща предимно авансово. По отношение на фирмите, които са растели чрез инвестиции, опозиционната ГЕРБ-СДС предупреди, че мярката може да санкционира резултати, постигнати с инвестиции и добро управление, и да навреди на предвидимостта. Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България заяви, че методът за определяне на свръхпечалбите не е достатъчно добре разработен. Възможността за реинвестиране на 30% може да насочи част от средствата към капиталови буфери или нови дълготрайни активи вместо към бюджета. Дали кредитополучателите и клиентите ще поемат част от разходите, е спорно: Петкова твърди, че мярката може дори да има антиинфлационен ефект, докато банкерът Левон Хампарцумян предупреждава, че част от тежестта може да стигне до потребителите.

Какво да следим

Първият ориентир е дали проектът на Закон за държавния бюджет и придружаващите го документи ще бъдат внесени в Народното събрание в срок до 31 октомври и в какъв вид след съгласуването с Европейската комисия. След това ключови ще бъдат гласуванията в парламента на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, евентуална промяна на референтния период 2020-2025 г. или на списъка със сектори, както и окончателните правила за дела от 30% за реинвестиране и графика на авансовите плащания. БНБ настоява преди окончателното решение да бъдат направени оценки както при базов, така и при неблагоприятен сценарий, обхващащи кредита, капитала, растежа и публичните финанси.