Към съдържанието

Заплатите в България Растат с 10,4%, а Броят на Наетите Намалява: Какво Означават Данните за Третото Тримесечие за Работодателите

4 мин. четене

Светъл производствен цех с работници със защитно облекло на машини, видени отдалеч, и няколко празни работни места, осветен от дневна светлина през високи прозорци Анализи
Светъл производствен цех с работници със защитно облекло на машини, видени отдалеч, и няколко празни работни места, осветен от дневна светлина през високи прозорци

Средната брутна заплата в България достигна 1438 евро месечно през третото тримесечие, с 10,4% повече от година по-рано, докато броят на наетите намаля с 31 400, а преработващата промишленост загуби 23 400 работни места. Безработицата е сред най-ниските в ЕС, но разходите за труд растат около три пъти по-бързо от средното за ЕС и по-малко фирми планират да наемат персонал през 2027 г.

Какво се случи

На 13 ноември Националният статистически институт (НСИ) публикува две групи данни за пазара на труда за третото тримесечие, които сочат в различни посоки. Средната брутна месечна заплата на наетите по трудово правоотношение достигна 1438 евро, с 10,4% повече от година по-рано. В същото време броят на наетите спадна до 2,32 млн. в края на септември, с 31 400 души, или 1,3%, по-малко от година по-рано, според съобщението на НСИ, публикувано от Българската стопанска камара. Наблюдението на работната сила, обявено същия ден, отчете безработица от 3,1%, с 0,3 процентни пункта по-ниска от година по-рано, съобщи БТА.

Данните и контекстът

Ръстът на заплатите е широк, но неравномерен. Заплатите в частния сектор са се увеличили с 11,9% на годишна база, а в обществения сектор – с 5,9%, посочва НСИ. Най-бърз годишен ръст има в селското, горското и рибното стопанство (20,3%) и в други дейности по обслужване (17,4%). Спрямо второто тримесечие средната заплата за страната е намаляла с 0,4%, като най-голям тримесечен спад има в добивната промишленост (7,1%), финансовите и застрахователните дейности (2,4%) и образованието (2,2%). Разликата между секторите остава голяма: в създаването и разпространението на информация и творчески продукти и далекосъобщенията средната заплата е 3059 евро месечно, във финансовите и застрахователните дейности – 2088 евро, а в производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – 2063 евро, срещу 908 евро в хотелиерството и ресторантьорството.

Данните за заетостта показват къде се губят работни места. Спрямо септември 2025 г. в преработващата промишленост има с 23 400 наети по-малко, или спад от 5,4%, административните и спомагателните дейности са загубили 4900, а селското стопанство – 3300, докато в хуманното здравеопазване и социалната работа са се увеличили с 10 000. Спрямо края на юни броят на наетите е намалял с 43 500, или 1,8%, като най-рязък е спадът в хотелиерството и ресторантьорството (15,2%) в края на летния сезон.

Данните от наблюдението потвърждават, че се свива работната сила, а не че расте безработицата. Коефициентът на заетост на населението на 15-64 години е спаднал с 0,6 процентни пункта на годишна база до 70,8%, а коефициентът на икономическа активност – с 0,8 пункта до 73,1%, съобщи БТА. Общо заетите са 2 927 800, от които 652 000 на възраст 55-64 години. Продължително безработните са 1,4%, а безработицата сред хората на 15-29 години е 8,1%.

Инфлацията стопява част от увеличението. Според хармонизирания индекс на Евростат годишната инфлация в България е 4,4% през юли, 5,0% през август и 5,6% през септември, а експресната оценка за октомври е 6,0% при 4,0% за еврозоната. Номинален ръст на заплатите от 10,4% все още означава реално увеличение, но значително по-малко, а разликата се стопява с ускоряването на инфлацията.

Как се сравнява България

България има един от най-напрегнатите пазари на труда в ЕС. Според месечните данни на Евростат равнището на безработица в страната е 3,4% през септември при 3,6% година по-рано, срещу 6,5% в еврозоната и 6,2% в ЕС. Сред съседите и сходните икономики то е 4,3% в Хърватия, 4,6% в Унгария, 6,3% в Румъния и 7,6% в Гърция, докато в Полша е също 3,4%, а в Чехия е по-ниско – 2,8%. Данните за септември представихме в по-ранна новина.

Разходите за труд растат много по-бързо, отколкото другаде. Индексът на разходите за труд на Евростат показва, че часовите разходи за труд в България са се увеличили с 9,9% през второто тримесечие на 2026 г. на годишна база при 3,1% в еврозоната и 3,2% в ЕС, като това е най-високият ръст на часовите разходи за заплати сред всички държави членки. Темпът е по-нисък от 13,2% година по-рано и 13,4% през първото тримесечие. Хърватия (9,4%) и Унгария (7,8%) също са значително над средното, докато в Полша ръстът се забавя до 4,7%, в Гърция – до 3,9%, а в Румъния – до 1,8%. В българската индустрия часовите разходи за труд са нараснали с 12,2%. Равнището на заплащане обаче все още е ниско, както показват годишните данни на Евростат за заплатите.

Какво означава това за инвеститорите и компаниите

За работодателите изводът е, че по-малката работна сила не е направила труда по-евтин. Спадът на броя на наетите е съпроводен с по-бърз ръст на заплатите, което подсказва, че пазарът се определя от недостига на свободни работници, а не само от по-слабото търсене на труд. Свиващата се икономическа активност и застаряващата работна сила, при която повече от всеки пети зает е на възраст 55-64 години, ограничават кръга, от който компаниите могат да набират персонал.

Бизнес проучванията показват ефекта върху плановете. В икономическото проучване на Еврочеймбърс, проведено през септември сред 847 български компании чрез Българската търговско-промишлена палата, около 26% от фирмите планират да увеличат персонала си през 2027 г. при 27,6% тази година и 32,3% миналата, а делът на планиращите съкращения се е увеличил от 10% до почти 13%, съобщи „Капитал“. Високите разходи за труд са посочени като най-сериозно предизвикателство от 62% от фирмите при около 58% през предходните две години. „Капитал“ свързва ръста на разходите за труд с доближаването на доходите до Западна Европа, ниската безработица и недостига на работна сила, както и с увеличенията на минималната работна заплата, заплатите в обществения сектор и осигурителните прагове.

Ефектът е различен по сектори. Производителите са изправени пред най-тежкото съчетание от загуба на работни места и ръст на разходите, което притиска износителите, конкуриращи се с цена. Бизнесите, насочени към потребителите, печелят от по-високите доходи на домакинствата, макар че ускоряващата се инфлация намалява реалната печалба. За инвеститорите, които оценяват България като място за производство, ниската база на разходите остава, но предимството ѝ се стопява всяка година, в която заплатите растат няколко пъти по-бързо от средното за ЕС. Автоматизацията, инвестициите в производителност и набирането на персонал извън традиционния кръг стават все по-важни за оперативните бюджети. S&P направи подобна констатация за разходите за труд на единица продукция, когато промени перспективата на кредитния рейтинг на България, както обсъждаме в нашия анализ.

Какво да следим

Евростат публикува данните за безработицата за октомври на 2 декември, а резултатите от наблюдението на работната сила в ЕС за третото тримесечие – на 11 декември 2026 г., които ще покажат дали ниската безработица в България е съпроводена с по-нататъшен спад на активността. Следващият индекс на разходите за труд ще покаже дали ръстът на часовите разходи продължава да се забавя спрямо върха от първото тримесечие. Другата променлива е инфлацията: ако цените продължат да растат по-бързо, отколкото в еврозоната, реалната печалба от увеличенията на заплатите ще се свие още, което ще засили исканията за по-високи заплати през 2027 г.

Широк градски булевард с осветени неокласически обществени сгради и стъклени офис кули в есенен здрач, със светлинни следи от движението и планини на заден план Анализи

S&P понижи перспективата на рейтинга на България до стабилна: какво означават двойните дефицити за инвеститорите и компаниите

S&P Global Ratings потвърди рейтинга на България BBB+, но отне положителната перспектива заради бюджетен дефицит, който агенцията оценява на 5,1% от БВП тази година, и де...

Контейнерно пристанище рано сутрин с наредени контейнери, портални кранове и акостирал контейнеровоз, със стъклени кули в мъглата на хоризонта Анализи

Преговорите за търговско споразумение между ЕС и ОАЕ навлизат във финалната фаза: какво може да означава сделката за търговията на България с Емирствата за 304 млн. долара

Търговията на България с Обединените арабски емирства нараства със 17,2% до 303,9 млн. щатски долара през 2025 г., а износът се увеличава с 36,2%. Докато ЕС и ОАЕ се опит...

Нови жилищни сгради в строеж с кулокранове на склон в края на град, с планини зад тях на есенна вечерна светлина Анализи

Кредитният бум в България среща по-строга ЕЦБ: кредитите растат с 15,8%, докато в еврозоната кредитирането се забавя

Кредитът за неправителствения сектор в България нарасна с 15,8% на годишна база през септември – няколко пъти по-бързо от темпа в еврозоната, докато ЕЦБ запази лихвите и...