Европейската комисия прие 53 от 59-те етапа и цели по петото и последно искане на България за плащане от 1,82 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост. Вицепремиерът Атанас Пеканов очаква над 1,7 млрд. евро, а шестте неизпълнени ангажимента, сред които индустриалните зони и обществените поръчки, могат да намалят плащането.
Какво се случи
На 20 ноември Европейската комисия одобри частично петото и последно искане на България за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), основния инструмент на програмата NextGenerationEU. Искането, подадено на 30 септември, е на стойност 1,82 млрд. евро. Комисията установи, че България е изпълнила задоволително 53 от 59-те етапа и цели към него, и посочи, че ако оценката ѝ за останалите шест бъде потвърдена, плащането ще бъде намалено пропорционално. Вицепремиерът Атанас Пеканов заяви, че България трябва да получи над 1,7 млрд. евро по това искане.
Данните и контекстът
Общият ресурс за България по МВУ е 6,17 млрд. евро, според The Sofia Globe. Пеканов посочи, че с двете искания за плащане тази година получените средства достигат между 98,7% и 99% от предвидените. Петото искане идва след 1,1 млрд. евро, отпуснати от Комисията през юни. Промяната е бърза: Пеканов е казал пред журналисти, че до пролетта България е получила едва малко над 50% от парите по плана и рискът от загуба на средства е бил реален, съобщава „Сега“. The Sofia Globe свързва по-ранното забавяне с политическата нестабилност.
Комисията не е съобщила какъв ще бъде размерът на намалението. Според нея сумата ще бъде изчислена по-късно по методиката в насоките ѝ за спиране на плащания, която отдава особена тежест на етапите, свързани с реформи. Ако посочената от Пеканов сума от над 1,7 млрд. евро се окаже точна, намалението ще бъде под около 120 млн. евро от поисканите 1,82 млрд. евро.
Одобрените мерки са насочени предимно към енергетиката. Те включват енергийно ефективно обновяване на сгради, електропреносни мрежи, слънчеви инсталации и съхранение на енергия, като капацитетът за съхранение е увеличен с 16 GWh. Комисията отчита и подобрената прозрачност и конкурентоспособност на „Български енергиен холдинг“ (БЕХ) чрез отделянето на активите, свързани с въглища. Сред другите изпълнени мерки са задължителна система за управление на корупционния риск в държавните предприятия, проверки за почтеност на служители на високорискови длъжности, модернизирани влакове, по-чист обществен транспорт, нови участъци на софийското метро и инвестиции в здравеопазването и електронното здравеопазване.
Шестте ангажимента, които Комисията не смята за изпълнени, са обновяването или изграждането на образователни сгради, инфраструктурата в индустриални паркове и зони, назначаването или избирането на петима членове на Комисията за противодействие на корупцията, намаляването на дела на обществените поръчки с един участник, цифровите услуги на Агенцията по заетостта и обученията за цифрови умения.
Пеканов свърза енергийните мерки с по-широко споразумение за въглищния регион около Стара Загора. По думите му, цитирани от „Сега“, е постигнат консенсус, че е по-добре България да не загуби половин милиард евро по плана за възстановяване и над 1 млрд. евро по Фонда за справедлив преход, както и съгласие за преструктурирането на БЕХ. Той заяви също, че работата по Комисията за противодействие на корупцията е отблокирала 400 млн. евро.
Как се сравнява България
България е сред няколкото държави, чиито искания Комисията оцени в един и същи ден. Тя одобри осмото и деветото искане на Гърция на стойност 11,32 млрд. евро, с което потвърди, че Гърция е изпълнила всички реформи и инвестиции по плана си. Последното искане на Белгия от 1,38 млрд. евро беше одобрено, както и българското, само частично, а искането на Словения от 271,8 млн. евро беше одобрено. Заедно с решението за 1,7 млрд. евро за Нидерландия одобренията на Комисията през този ден надхвърлиха 16 млрд. евро.
Румъния е в положение, подобно на българското. На 16 ноември Комисията одобри частично петото ѝ искане от 2,67 млрд. евро, като установи, че са изпълнени 34 от 37 етапа и 35 от 38 цели, и все още оценява шестото и последно румънско искане, съобщава The Brussels Times. Сред неизпълнените ангажименти на Румъния са правилата за използване на държавна земя за възобновяема енергия и подкрепата за възобновяемия водород. Планът ѝ е общо 19,6 млрд. евро, от които 13,1 млрд. евро безвъзмездни средства и 6,5 млрд. евро заеми. За целия ЕС Комисията съобщи на 1 октомври, че от механизма от 573 млрд. евро са изплатени 450 млрд. евро. В прегледаните източници нямаше съпоставими данни за последните плащания на Хърватия, Сърбия или Северна Македония.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За строителните фирми, доставчиците на оборудване и енергийните инвеститори одобрените мерки означават, че финансирането за съхранение на енергия, мрежи, железници и софийското метро е близо до изплащане. Това е и последният голям поток по МВУ: държавите членки трябваше да изпълнят етапите си до края на август 2026 г., а механизмът приключва тази година. Краят на плана има значение за публичните инвестиции. Министерството на финансите посочи, че приключването на проектите по плана за възстановяване е една от причините голяма част от капиталовите разходи тази година да бъдат съсредоточени в последното тримесечие, както отбелязахме в материала ни за бюджетния дефицит. Компаниите, които са разчитали на договори с финансиране по МВУ, ще трябва да търсят други източници, като споменатия от Пеканов Фонд за справедлив преход, или разходи от националния бюджет.
Шестте неизпълнени ангажимента засягат области с пряко значение за бизнеса. Инфраструктурата в индустриалните паркове и зони влияе на това колко бързо могат да се предлагат терени на производствени инвеститори. Целта за поръчките с един участник засяга конкуренцията при обществените поръчки, а оттам и всяка компания, която участва в търгове на държавата. Назначенията в Комисията за противодействие на корупцията са въпрос на управление, който Комисията вече пряко обвърза с пари. За групата на БЕХ и въглищния комплекс в Стара Загора отделянето на въглищните активи е стъпка, чиито практически последици за преструктурирането ще станат ясни едва с изпълнението на описаното от Пеканов споразумение.
За публичните финанси получаването на по-голямата част от 1,82 млрд. евро преди края на годината би подкрепило касовото изпълнение на бюджета. Основният риск е размерът на окончателното намаление, който Комисията все още не е изчислила.
Какво да следим
Икономическият и финансов комитет, в който участват висши служители от националните администрации и централните банки, Европейската централна банка и Комисията, има четири седмици, за да даде становище. През октомври Комисията посочи, че очаква решенията за плащане към края на декември и че всички плащания трябва да бъдат извършени до 31 декември 2026 г. За шестте спорни ангажимента България ще получи мотивите на Комисията и след това ще има два месеца да представи становище преди окончателната оценка, която ще определи размера на евентуалното намаление. Други въпроси за следене са следващите стъпки по преструктурирането на БЕХ, проектите по Фонда за справедлив преход около Стара Загора и резултатът от последното искане на Румъния.