Министерството на финансите на САЩ даде на „Лукойл“ и потенциалните купувачи срок до 19 декември да преговарят и да сключват условни сделки за чуждестранните ѝ активи, включително рафинерията в Бургас. Всяка продажба все още изисква отделен лиценз от САЩ, така че въпросите за собствеността, инвестициите и доставките на горива остават открити.
Какво се случи
Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ удължи до 19 декември 2026 г. лиценза, който позволява преговори и условни споразумения за продажба на международните активи на „Лукойл“, съобщава Fakti.bg. Предишният лиценз трябваше да изтече на 21 ноември. Общият лиценз № 131L, издаден на 19 ноември, обхваща Lukoil International GmbH и дружествата, в които тя притежава поне 50%, включително четири в България: рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, търговеца на горива „Лукойл България“ и доставчиците на авиационно и корабно гориво „Лукойл Авиейшън България“ и „Лукойл Бункер България“. Всяко споразумение, подписано по лиценза, може да бъде изпълнено само с отделно разрешение от OFAC.
Данните и контекстът
САЩ наложиха санкции на „Лукойл“ на 22 октомври 2025 г., след което компанията обяви, че ще продаде международните си активи. Оттогава OFAC многократно удължава както срока за преговори, така и лицензите, които позволяват на българските дружества да продължат да работят. По общ лиценз 130B сделките с четирите български дружества са разрешени до 24 април 2027 г., съобщава BurgasMedia, а OFAC отделно разреши до 20 февруари 2027 г. операциите, необходими за поддържане или прекратяване на дейността на Lukoil International. Великобритания удължи своя лиценз за рафинерията и още три дружества на „Лукойл“ в България до 26 февруари 2027 г., според Bulgarian Industry.
Отговорът на България беше да поеме управлението, без да поема собствеността. От ноември 2025 г. дружествата на „Лукойл“ се управляват от назначен от държавата особен управител, а през същия месец парламентът промени закона, така че активите под особено управление да могат да бъдат продадени без съгласието на руския собственик, съобщава BurgasMedia. Българските дружества са пряка собственост на швейцарската Litasco, изцяло притежавана от „Лукойл“, която през февруари предупреди, че може да започне арбитражно производство. Евгени Симеонов заема поста особен управител от юни 2026 г.
Оперативно рафинерията се възстанови. Симеонов заяви пред „Медиапул“ през октомври, че през септември заводът е преработил 560 000 тона суров нефт, около 90% от максималния капацитет от 620 000 тона месечно, или около 7,4 млн. тона годишно, и че очаква до 600 000 тона през ноември, ако няма аварии, съобщава Bulgarian Industry. Рафинерията произвежда между 240 000 и 260 000 тона дизел месечно при потребление в България от 180 000 до 190 000 тона, така че излишъкът трябва да се изнася.
Финансите са по-слаби, отколкото подсказват данните за производството. Дружеството отчете загуба от близо 400 млн. лева, около 200 млн. евро, за 2025 г. след загуба от 213 млн. лева година по-рано, макар Симеонов да казва, че резултатът вече е положителен. Санкциите повишиха и разходите: застраховката на един танкер вече струва над 2,5 млн. долара при 200 000 долара доскоро.
Намирането на купувач се оказа трудно. Сделка с търговеца Gunvor пропадна, а споразумение с американската инвестиционна компания Carlyle, постигнато в началото на 2026 г., изтече през лятото, след като OFAC не го одобри, според BurgasMedia и Energygame. Начело сега е консорциум, воден от американския инвеститор Тод Боули, в който участват инвеститори от ОАЕ и Катар и американската Корпорация за международно финансиране на развитието. На 3 ноември BurgasMedia съобщи, че групата е близо до сделка, която се очаква да приключи в рамките на седмици, като активите са оценени на 22 млрд. долара; октомврийска публикация на същото издание оценява чуждестранните активи на „Лукойл“ на 20 млрд. долара. Fakti.bg отбелязва, че последното удължаване не означава, че е избран купувач или че продажбата на българските активи е договорена.
Как се сравнява България
Заводът в Бургас е част от регионален пакет. В Югоизточна Европа „Лукойл“ притежава единствената рафинерия в България и рафинерията Petrotel в Румъния, както и мрежа от над 800 бензиностанции в България, Румъния, Сърбия, Хърватия, Черна гора, Молдова и Северна Македония, съобщава Energygame. Сделката включва и 45% дял в рафинерията Zeeland в Нидерландия, а трите европейски рафинерии имат общ капацитет от около 400 000 барела дневно, според BurgasMedia.
България и Румъния са в различно положение. Petrotel е спряна от миналата година, когато започна планов ремонт, докато Бургас работи близо до пълния си капацитет и изнася дизел. За Сърбия, Хърватия и Северна Македония експозицията в прегледаните източници се ограничава до бензиностанциите, а в източниците нямаше съпоставими данни за Гърция.
Какво означава това за инвеститорите и компаниите
За дистрибуторите на горива, превозвачите, авиокомпаниите и корабните компании основният въпрос е непрекъснатостта. Лицензите за дейност важат до февруари и април 2027 г., което отстранява риска от внезапно спиране за няколко месеца. Те обаче остават временни, а лицензът за преговори се удължава с по един месец – от 22 октомври на 21 ноември и сега до 19 декември. Всеки срок добавя несигурност за договорите с доставчици, банки и застрахователи.
За държавата връщането на рафинерията към печалба е важно за данъчните приходи. Симеонов се надява заводът да плати добри данъци в бюджета, но казва, че е рано да се посочи сума. Продажбата би довела нов собственик, чиито инвестиционни планове за Бургас не са публикувани. Един източник, цитиран от BurgasMedia, казва, че никой не инвестира в активите, защото не е ясно кой ще бъде новият собственик, а друг – че след приключване на сделката в целия пакет ще бъдат въведени в експлоатация още 100 000 до 150 000 барела дневно рафиниращ капацитет.
Рисковете са главно правни и политически. Всяка продажба изисква отделно одобрение от САЩ, а случаят с Carlyle показа, че подписано споразумение може да изтече без него. Litasco заплаши с арбитраж заради мерките на България, а запознати с преговорите са казали пред BurgasMedia, че сделката се обсъжда като част от преговорите на САЩ с Москва за прекратяване на войната в Украйна. Докато тези процедури не приключат, собствеността върху рафинерията в Бургас не се променя.
Какво да следим
Ключовата дата е 19 декември, когато изтича настоящият лиценз за преговори. OFAC може да го удължи отново или страните могат да подпишат условно споразумение, което след това ще изисква собствен лиценз от САЩ. Британският лиценз за българските дружества важи до 26 февруари 2027 г., американското разрешение за поддържане или прекратяване на дейността – до 20 февруари 2027 г., а американският лиценз за дейност – до 24 април 2027 г. Други въпроси за следене са дали рафинерията ще достигне целта на Симеонов от 600 000 тона за ноември, резултатът ѝ за цялата 2026 г. и платените данъци, както и условията, които българското правителство може да постави пред нов собственик.