Управителят на БНБ Радев: Ново Повишение на Лихвите от ЕЦБ Може да се Наложи, Ако Инфлационният Натиск се Задържи

Ново повишение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив, заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на 3 ноември при откриването на форума OMFIF в София в резиденция „Бояна“, предаде БТА. На декемврийското си заседание Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози, които ще му помогнат да прецени колко дълго ще продължи енергийният шок и доколко ще се пренесе върху цените и заплатите.

Радев определи като уместно решението на Управителния съвет от октомври да остави трите основни лихви без промяна след повишенията през септември. Той подчерта обаче, че паузата не означава край на затягането на паричната политика. „Това не предполага предварителен ангажимент към конкретно решение“, каза той и добави, че решенията се вземат от заседание на заседание въз основа на новите данни.

Инфлацията в еврозоната достигна 3,8% през септември, като енергийните цени нарастваха по-бързо, отколкото ЕЦБ очакваше в септемврийската си прогноза. Проучването на ЕЦБ сред професионалните прогнозисти повиши очакванията за общата инфлация през 2027 г. до 2,6%, а за базисната – до 2,5%, докато дългосрочните очаквания остават 2%. Базисната инфлация е относително стабилна и няма данни за широко пренасяне на енергийните разходи върху заплатите, каза Радев, но политиците не бива да чакат вторичните ефекти да се проявят изцяло.

Той предупреди също, че растящата доходност по дългосрочните облигации и по-строгите условия за банково кредитиране ограничават търсенето. Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да подкопаят доверието и да обезкуражат инвестициите, каза той, а фискалните мерки в отговор на енергийния шок трябва да бъдат временни и добре насочени.

От началото на 2026 г. БНБ е пълноправен член на Евросистемата. Радев посочи, че инфлацията в България по хармонизирания показател е 5,6% през септември при 3,8% за еврозоната и че вътрешните рискове остават, въпреки че външните са намалели.

Българските банки са добре капитализирани и ликвидни, каза Радев, но кредитирането расте бързо, особено при ипотеките. Силните показатели не са основание за облекчаване на изискванията, а възможност да се поддържат достатъчни буфери, преди рисковете да се материализират, добави той.