Цветница и Лазаровден
Накратко
| Дата | Цветница е неделята преди Великден; Лазаровден е съботата преди нея. |
|---|---|
| Други имена | Цветница: Връбница, Вая, Куклинден. Лазаровден: Лазарица, Лазар и Лазарова събота. |
| Имена на български | Цветница; Лазаровден |
| Имен ден на Лазаровден | Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара и Лъчезар. |
Църковният празник
Цветница, наричана още Вход Господен в Йерусалим, припомня влизането на Исус Христос в Йерусалим преди Страстната седмица. Тя се пада в неделята една седмица преди Великден, затова датата ѝ се мени. През 2026 г. е на 5 април. Християните отбелязват деня в църквата; в западните църкви той се нарича и Палмова неделя.1
Върба и селски обичаи
В църквата се освещават върбови клонки, които богомолците отнасят у дома за здраве. Хората украсяват портите си с тях и правят венчета. Народните обичаи имат три страни: обредната употреба на върбата, обичаите, свързани с мъртвите и предците, и пролетните обичаи и игри за момичетата. В тази неделя е разрешено и ястие с риба.1
Лазаровден и песните
Лазаровден, съботата преди Цветница, почита Лазар от Витания, когото Исус възкресява от мъртвите. Основният народен обичай е лазаруването, изпълнявано от неомъжени момичета, наричани лазарки. Обредът е посвещение: момичетата, които са участвали, стават моми и може да се обличат и накичват по особен начин, докато се готвят за женитба.2
Подготовката започва около средата на Великия пост, когато момичетата научават специалните си песни от по-възрастните жени. На празника групите обикалят домовете в селото, пеят обредни песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Домакините им дават яйца. Песните се различават според членовете на семейството – с куплети за дете, ерген, булка, овчар или свещеник.2
Кумичене в неделя
В неделя, на Цветница, лазарките продължават с кумиченето. Те отиват на близката река и пускат заедно по водата върбови венчета или парчета от специален обреден хляб. Момичето, чието венче или хляб излезе първо напред, става кумица. Останалите я отнасят обратно в селото, а според традицията не говорят с нея до третия ден след Великден, когато я посещават и тя ги гощава и им прощава.1,2
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.