Сирни Заговезни: денят на прошката
Накратко
| Дата | Седмата неделя преди Великден; 22 февруари през 2026 г. |
|---|---|
| Други имена | Прошка, Прочка, Сирни поклади и Поклади |
| Къде | България |
| Име на български | Сирни заговезни |
Източник: Сирни заговезни1
Преди поста
Сирни Заговезни са непосредствено преди Великия пост и се падат на седмата неделя преди Великден. Датата им се мени заедно с Великден; за православните църкви през 2026 г. тя е 22 февруари. Празникът е известен и с имена като Прошка, Прочка и Сирни поклади, свързани с обичаите за искане на прошка и подготовка за поста.1
През седмицата преди празника вече не се яде месо. На Сирни Заговезни млечните продукти, яйцата и рибата са все още разрешени като последни такива храни преди поста. Следващият ден се нарича Чист понеделник. Сирната неделя е последният ден преди православния Велик пост, а Чистият понеделник – първият ден на поста.1,2
Искане на прошка
Прошката е в центъра на празника. По традиция по-младите членове на семейството посещават по-възрастните роднини и близки, като кръстниците, за да им поискат прошка за минали прегрешения. Преди вечерята членовете на семейството си искат прошка един от друг. В църквата след вечернята има специален обред: духовниците и богомолците се покланят пред кръста и иконите и си искат прошка един от друг. Обичаят е подготовка за поста и помирение.1
Масленица, източнославянски религиозен и народен празник, също завършва с Прошка неделя. Хората може да се покланят един на друг и да си искат прошка на вечернята. Тази практика е обща със Сирни Заговезни, макар че Масленица е отделен регионален празник.2
У дома и в селото
Вечерта съчетава семейната вечеря с местни обичаи. След вечеря в много селища традиционно се палят огньове, известни с имена като оратник и олелия. Младите прескачат пламъците, а събралите се наоколо играят хоро. В някои краища огньовете са съпроводени с изричане на стихове или с изстрелване на малки горящи стрели – обичаи, които се различават от място на място.1
- Хамкане: децата се опитват да хванат с уста висящо парче храна.
- Червеният конец, използван при хамкането, може да се запали за гадаене.
- Семейството споделя последната трапеза с млечни храни, яйца и риба.
- С този период се свързват и кукерските обичаи.
Източник: Сирни заговезни1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
