Карл Джераси
Накратко
| На български | Карл Джераси |
|---|---|
| Роден | 29 октомври 1923 г., Виена |
| Починал | 30 януари 2015 г., Сан Франциско |
| Връзка с България | Баща му Самуел Джераси е лекар от София; учи в Американския колеж в София |
| Известен с | Норетистерона и противозачатъчното хапче; антихистамини; романи и пиеси |
Източник: Уикипедия: Carl Djerassi; Уикипедия на български: Карл Джераси; Stanford University: Carl Djerassi obituary1,2,3
Източниците се разминават кога постъпва в Станфорд. Станфордският университет и Националната зала на славата на изобретателите посочват 1959 г., а английската Уикипедия – 1960 г.1,3,4
Виена, София и бягството
Бащата на Джераси, Самуел Джераси, е български евреин и лекар, а майка му, Алис Фридман, е виенска зъболекарка и лекарка. Според българската Уикипедия той прекарва ранното си детство в България, докато родителите му се развеждат и на петгодишна възраст заминава с майка си за Виена, като през летните ваканции се връща в София. Австрия му отказва гражданство и той запазва българското си гражданство по бащина линия.1,2
След аншлуса през 1938 г. баща му се жени отново за майка му за кратко, за да могат да напуснат Австрия и да заминат за София. Джераси живее една година при баща си и учи в Американския колеж в София, където овладява английски език. Английската Уикипедия отбелязва, че България се оказва сигурно убежище и спасява от депортиране цялото си еврейско население от 48 000 души. През декември 1939 г. той и майка му пристигат в САЩ почти без пари.1,2
Химията и хапчето
Джераси завършва с отличие колежа „Кениън“, а през 1942–1943 г. работи за CIBA в Ню Джърси, където разработва пирибензамина – един от първите търговски антихистамини. През 1945 г. защитава докторат по органична химия в Уисконсинския университет. През 1949 г. постъпва в „Синтекс“ в Мексико Сити и през 1951 г. заедно с Луис Мирамонтес и Джордж Розенкранц участва в синтеза на норетистерона – прогестин, който за разлика от прогестерона действа при прием през устата. Според Станфордския университет това му носи прозвището „бащата на хапчето“. Националната зала на славата на изобретателите посочва противозачатъчното средство под американски патент № 2 744 122.1,3,4
От 1952 до 1959 г. преподава в Уейнския държавен университет в Детройт, а след това в Станфорд, като поддържа тесни връзки с индустрията; през 1968 г. основава „Зоекон“, която разработва методи за борба с насекоми чрез модифицирани хормони. Според английската Уикипедия той публикува над 1200 научни статии. През 1973 г. получава Националния медал за наука; Станфорд цитира колегата му Ричард Зеър, според когото Джераси е единственият известен му човек, получил медала от президента Никсън и попаднал в черния списък на Никсън в същата година. През 1978 г. е включен в Националната зала на славата на изобретателите, а през 1991 г. получава Националния медал за технологии.1,3,4
Писател, колекционер и меценат
През последните десетилетия от живота си Джераси пише в жанра, който нарича „наука в художествената литература“. Първият му роман, „Cantor’s Dilemma“, разказва за натиска, който може да тласне учен към измама, а „The Bourbaki Gambit“ – за споровете кой заслужава признанието за откритие. Сред пиесите му са „An Immaculate Misconception“ (1998) за метода ICSI при инвитро оплождане и „Oxygen“ (1999), написана заедно с Роалд Хофман.1,3
През 1979 г. основава програмата за творчески резиденции „Джераси“ в ранчото си в Удсайд, Калифорния, в памет на дъщеря си Памела; според Станфорд тя е подкрепила над 2000 творци. Завещава колекцията си от творби на Паул Клее на музея „Албертина“ във Виена и на Музея за модерно изкуство в Сан Франциско. През 2013 г. Американският университет в България го удостоява с почетен докторат. Умира в дома си в Сан Франциско на 30 януари 2015 г., на 91 години.1,3
Източници
- Уикипедия: Carl Djerassi
- Уикипедия на български: Карл Джераси
- Stanford University: Carl Djerassi obituary
- National Inventors Hall of Fame: Carl Djerassi
Фактите са проверени 10 ноември 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.