Национален туристически обект
За обекта
Накратко
| Официално име | Манастир „Света Богородица“, известен още като Осеновлашки манастир |
|---|---|
| Къде | Долината на река Габровница край Осеновлаг, Софийска област, в подножието на връх Издремец (1492 м) |
| Епархия | Софийска епархия на Българската православна църква |
| Работно време | Всеки ден 8:30–16:30, през цялата година |
| Вход и беседи | Безплатно |
| Телефон | +359 888295471 |
Източник: Български туристически съюз: Seven Altars Monastery (100 National Tourist Sites, in Bulgarian); Уикипедия: Seven Altars Monastery1,2
История и предания
Не е известна точна дата на основаването. Преданието свързва манастира с управлението на Петър Делян през XI в.: брат му, княз Георги, го основал, приел монашество и станал първият му игумен. Английската Уикипедия добавя, че има данни за съществуването на манастира през XVI в.1,2
През 1737 г. султан Махмуд I нарежда да бъдат разрушени много храмове, сред които и „Седемте престола“. Манастирът е възстановен през 1769 г., а през 1848 г. йеромонах Христофор открива тук килийно училище. В манастира се укрива Софроний Врачански, в чийто диоцез попада тогава обителта. През 1877 г. местни майстори вдигат четириетажна сграда, в горните два етажа на която са монашеските килии, а фасадата ѝ е изписана с религиозни и битови сцени.1,2
Преданията обясняват името по различен начин: седем боляри или братя, основали седем близки села, или седем войводи, водени от Вълчан войвода от Осеновлаг, чието заровено имане хората търсят и до днес. Българският туристически съюз посочва, че името най-вероятно идва от самата църква. Статията за манастира в английската Уикипедия е отбелязана като нуждаеща се от още източници.1,2
Какво да видите
- Църквата от 1815 г. със седем олтара. Всеки е посветен на български светец и представлява отделен параклис със собствен иконостас и стенописи; четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени.
- Икони и дърворезба от XVII–XVIII в., дело на местни майстори като поп Никола от Тетевен, даскал Урош и Стою от Троян, и две големи икони от XIX в., вероятно дело на зографите Витановци от Трявна.
- Чудотворната икона „Рождество Богородично“, за която се смята, че е донесена от Света гора от първия игумен.
- Резбованият полюлей, наречен „Хоро“, съставен от петнайсет части.
- Дървеното и металното клепало: през юли 1899 г. под въздействието на манастира Иван Вазов пише баладата си „Клепалото бие“.
- Рядката за България секвоя в малкия двор и зад църквата – гробът на детския писател Змей Горянин (Светозар Димитров, 1905–1958).
- Руини на крепост, наричана от местните „Латинското кале“, от северната страна; стените ѝ се виждат от стръмната пътека над манастира.
Източник: Български туристически съюз: Seven Altars Monastery (100 National Tourist Sites, in Bulgarian); Уикипедия: Seven Altars Monastery1,2
Българският туристически съюз нарича църквата със седемте олтара уникална и за България, и за Европа; английската Уикипедия пише, че според специалисти няма друга такава българска църква. Съюзът посочва също, че библиотеката пази стари православни книги, една от които е подарък от руската императрица Екатерина.1,2
Как да стигнете
Обичайният път е с кола от Елисейна в Искърското дефиле, на 42 км от София и на 46 км от Мездра. Пътят минава през средата на Елисейна, пресича железопътната линия и продължава около 10–12 км до манастира; тесен е, но асфалтиран. На гара Елисейна спират само пътнически влакове.2
Билети и работно време
Българският туристически съюз посочва, че манастирът е отворен всеки ден от 8:30 до 16:30 през цялата година, без входна такса и с безплатни беседи. Телефон: +359 888295471.1
Английската Уикипедия споменава места за къмпинг и голяма трапезария. Не открихме това потвърдено на официална страница, затова попитайте манастира, преди да планирате нощувка. Проверено през ноември 2026 г.2
Печатът № 78
„Седемте престола“ е обект № 78 в „Опознай България – 100 национални туристически обекта“, движението, което Българският туристически съюз започва през 1966 г. Туристите събират печат от всеки обект в книжка: 25 печата носят бронзова значка, 50 – сребърна, а всичките 100 – златна значка с грамота.3
Още печати наблизо
- № 82: костницата на Ботевите четници в Скравена.
- № 82а: часовниковата кула и музеят в Ботевград.
- № 63: музеят и манастирът в Етрополе.
Източник: Български туристически съюз: 100 National Tourist Sites3
Вижте също страницата на Софийска област.
Често задавани въпроси
Защо се нарича „Седемте престола“?
Църквата му от 1815 г. има седем олтара, всеки посветен на български светец и представляващ отделен параклис със собствен иконостас.
Има ли входна такса?
Не. Българският туристически съюз посочва безплатен вход и безплатни беседи всеки ден от 8:30 до 16:30.
Как да стигна дотам?
С кола от Елисейна в Искърското дефиле, около 10–12 км по тесен асфалтов път; манастирът е на около 86 км от София.
Кой е погребан в двора?
Детският писател Змей Горянин, псевдоним на Светозар Димитров (1905–1958).
Кой номер в списъка на туристическите обекти е манастирът „Седемте престола“?
№ 78 в Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.
Източници
- Български туристически съюз: Seven Altars Monastery (100 National Tourist Sites, in Bulgarian)
- Уикипедия: Seven Altars Monastery
- Български туристически съюз: 100 National Tourist Sites (на български)
Данните са проверени през 12 ноември 2026 г. Само за информация, не е инвестиционен, данъчен или правен съвет.