Около 32% от българските потребители знаят за Единната зона за плащания в евро, а входящите парични преводи от близо 3 млрд. евро са равни на 2,1% от БВП; преводите „в брой – в брой“ могат да струват от 6% до 12%.
Около 32% от потребителите в България са чували за Единната зона за плащания в евро (SEPA), според анализ, публикуван в блога на Европейската централна банка и цитиран от БТА на 11 ноември. Осведомеността е под 40% във всички европейски държави, обхванати от проучването.
SEPA обхваща 41 европейски държави и цели преводите в евро между тях да бъдат толкова лесни, колкото вътрешните плащания, чрез общи платежни схеми и хармонизирани стандарти. България и Румъния са в географския ѝ обхват от над 15 години. Албания и Северна Македония се присъединиха през 2024 г., Сърбия – през 2025 г., а Босна и Херцеговина кандидатства през август 2026 г.
Анализът оценява входящите парични преводи към България на близо 3 млрд. евро, или 2,1% от брутния вътрешен продукт, като около 8% от потребителите посочват, че получават такива преводи. В шестте изследвани държави от Югоизточна Европа около една трета от получателите получават парите в брой чрез роднини или приятели, а друга трета – чрез физически оператори за парични преводи. Банковите канали се използват по-широко в България, отколкото в останалите държави, макар че операторите за преводи остават значими.
Авторите изчисляват, че между 10% и 20% от преводите в България и Румъния се отчитат като банкови преводи по SEPA, но отбелязват, че потребителите може да използват SEPA, без да знаят името ѝ. Преводите „в брой – в брой“ обикновено струват между 6% и 12% от изпратената сума, при 1,5% до 4,5% за дигиталните преводи чрез небанкови доставчици.
Като илюстрация авторите изчисляват, че такса от 5% върху годишните входящи преводи към България би възлязла на около 140 млн. евро, като подчертават, че това не е оценка на действително платените такси.
Осведомеността за SEPA е по-висока сред хората с по-високи доходи, по-високо образование и по-добра финансова грамотност. Потребителите с висше образование са с около 17 процентни пункта по-склонни да са чували за системата от тези само с основно образование.