Данъкът ще засегне банки, застрахователи, големи търговци на храни, телекоми, обменни бюра и фирми за бързи кредити за 2027 г. с бюджетен ефект от 800 млн. евро; законопроектът удвоява и срока за пренасяне на загуби.
Народното събрание прие на първо четене на 11 ноември промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвежда еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите в определени сектори, съобщи БТА. Законопроектът, внесен от Министерския съвет на 5 ноември, е приет със 127 гласа „за“ и 75 „против“, без въздържали се. Всички 127 гласа „за“ са от „Прогресивна България“, а ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха „против“.
Данъкът ще се прилага за банки, застрахователни дружества, търговци на храни с нетни приходи от продажби от поне 5 млн. евро през 2026 г., телекомуникационни компании, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Той ще обхване финансовата 2027 г. и се очаква да има бюджетен ефект от 800 млн. евро след като 30% от данъка бъдат преотстъпени за конкретни цели, включително инвестиции и създаване на резерви.
Законопроектът съдържа и други промени за бизнеса. Стойностният праг за дълготрайните активи за данъчни цели се повишава от 700 лв. на 1000 евро. Срокът за пренасяне на данъчни загуби се удвоява от пет на десет години, при ограничение от 70% от положителния данъчен финансов резултат. Компаниите ще могат да прилагат двойна годишна данъчна амортизационна норма, но не повече от 100%, за технологии с изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да дават, се увеличава от 102,26 евро на 200 евро, като сумата над 102,26 евро се облага със 7%.
Парламентът отхвърли предложение на „Демократична България“ за постепенно въвеждане на нулева ставка за печалбата, реинвестирана в машини и оборудване, както и предложение за данъчни облекчения за дарения в подкрепа на спорта.
Депутати от опозицията заявиха, че данъкът може да навреди на растежа и да бъде прехвърлен върху потребителите. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ каза, че публичните инвестиции се съкращават с 4 млрд. евро. Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити данъка като временна мярка за стабилизиране на публичните финанси през 2027 г. и посочи, че подобни данъци в други страни от ЕС не са довели до спад на чуждестранните инвестиции.