Брутният Външен Дълг на България Нараства с 25,3% до 68,8 млрд. Евро в Края на Август

Брутният външен дълг на България, който обхваща както публичните, така и частните задължения, е достигнал 68,8 млрд. евро в края на август 2026 г., с 25,3% повече от 54,9 млрд. евро година по-рано, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), публикувани в петък, 30 октомври, и предадени от БТА.

Дългът се равнява на 53,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт при 47,1% година по-рано.

Краткосрочните задължения са 17,8 млрд. евро, или 25,8% от общия размер и 13,8% от БВП, с ръст от 92,2% на годишна база. Дългосрочните задължения са достигнали 51 млрд. евро, с 11,8% повече, и формират 74,2% от общия размер. Задълженията с остатъчен срок над една година са 40,9 млрд. евро, или 59,5% от общия размер. Задълженията в евро формират 72,3% от дълга при 80% година по-рано.

Голяма част от увеличението идва от самата централна банка. Външните задължения на БНБ са нараснали до 10,4 млрд. евро от 1,9 млрд. евро година по-рано, главно заради задълженията, свързани с разпределението на евробанкнотите от Евросистемата след въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г.

Външният дълг на сектор „Държавно управление“ е 19,3 млрд. евро, или 15% от БВП, с 9,2% повече на годишна база. Делът му в общия външен дълг е спаднал до 28% от 32,2%. Външните задължения на другите парично-финансови институции, главно банките, са нараснали с 32% до 10 млрд. евро, а тези на другите сектори – с 4,3% до 14,9 млрд. евро. Вътрешнофирменото кредитиране, което обхваща заемите между свързани дружества в различни държави, е 14,2 млрд. евро, с 5,3% повече.

При сравнение с предишни години скокът при краткосрочните задължения и задълженията на централната банка е до голяма степен технически ефект от присъединяването към еврозоната, а не нов дълг на държавата или фирмите. Делът на държавата във външния дълг е по-нисък от преди година, а външните заеми на частния сектор растат по-умерено.