Кредитният Бум в България Среща По-строга ЕЦБ: Кредитите Растат с 15,8%, Докато в Еврозоната Кредитирането се Забавя

Какво се случи

На 29 октомври Европейската централна банка (ЕЦБ) остави трите си основни лихвени процента без промяна – лихвата по депозитното улеснение е 2,50%, по основните операции по рефинансиране – 2,65%, а по пределното кредитно улеснение – 2,90%. ЕЦБ посочи, че инфлацията в еврозоната се е повишила до 3,8% през септември от 3,2% през август, като инфлацията при енергията е достигнала 18,9%, че условията за финансиране са се затегнали след предишното ѝ заседание и че ще продължи да решава от заседание на заседание.

Два дни по-рано Българската народна банка (БНБ) публикува данни, според които кредитът за неправителствения сектор в България е достигнал 67,693 млрд. евро в края на септември, което се равнява на 52,7% от БВП и е с 15,8% повече от година по-рано. БНБ вече отчита тези данни като принос на България към паричните агрегати на еврозоната: цената на кредита в страната е обвързана с решенията на ЕЦБ, но кредитният ѝ цикъл изпреварва значително останалата част от валутния съюз.

Данните и контекстът

Основният двигател е кредитирането на домакинствата. Кредитите за домакинства са нараснали с 20,7% на годишна база до 33,115 млрд. евро, съобщи БНБ. Жилищните кредити са се увеличили с 24,8% до 19,646 млрд. евро – малко по-бавно от 25,2% през август, което означава около 3,9 млрд. евро допълнителен ипотечен дълг за дванадесет месеца. Потребителските кредити са нараснали с 16,0% до 12,419 млрд. евро. Кредитите за нефинансови предприятия растат по-бавно – с 12,0% до 29,401 млрд. евро при 13,7% през август, а общият растеж на кредита се е забавил от 16,7% през август.

Депозитите растат, но по-бавно. Общите депозити на неправителствения сектор са се увеличили с 12,9% до 87,590 млрд. евро при 15,4% през август. Депозитите на домакинствата са нараснали с 16,2% до 57,222 млрд. евро, докато депозитите на фирмите са се увеличили само със 7,0% при 12,7% месец по-рано. Тъй като кредитът расте по-бързо от депозитите, по тези данни кредитите вече се равняват на около 77% от депозитите.

Лихвите по новите кредити почти не са реагирали на средата в еврозоната. Според лихвената статистика на БНБ средният лихвен процент по новите жилищни кредити през септември е 2,41% при 2,42% през август, а годишният процент на разходите е 2,76%. Новите потребителски кредити струват средно 8,83%. При фирмите лихвата по новите кредити до 1 млн. евро е спаднала до 4,25%, но по кредитите над 1 млн. евро се е повишила от 4,36% до 4,66%. Лихвите по депозитите леко се повишават: срочните депозити на домакинствата носят 1,42%, а срочните депозити на фирмите – 1,79% при 1,56% преди това.

Как се сравнява България

В еврозоната като цяло кредитите за домакинства са нараснали с 3,1% през септември, а кредитите за нефинансови предприятия – с 4,2%, докато широките пари (M3) са се увеличили с 3,5%, показват данни на ЕЦБ. Следователно кредитът за домакинствата в България расте над шест пъти по-бързо от средното за еврозоната, а приносът на България към M3 на еврозоната е нараснал с 19,5%, според БНБ. ЕЦБ посочи, че лихвите по ипотечните кредити в еврозоната са се повишили до 3,6% през август, а растежът на ипотечното кредитиране се е забавил до 3,0% през септември. Показателите не са напълно съпоставими, но показват, че българските кредитополучатели плащат по-малко от средното за еврозоната, а теглят кредити много по-бързо.

Кредитните условия в останалата част от валутния съюз се променят. В проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране за третото тримесечие банките в еврозоната са запазили стандартите за жилищни кредити, но са затегнали условията по тях (нетно 16%), както и стандартите за потребителски кредити (14%) и за кредити за фирми (9%). Банките отчитат нетен спад на търсенето на жилищни кредити с 27% и очакват нов спад с 36% през четвъртото тримесечие, като нетно 10% планират да затегнат стандартите за жилищни кредити.

Цените на жилищата отразяват кредитния бум. Данните на Евростат показват, че цените на жилищата в България са се повишили с 15,5% на годишна база през второто тримесечие на 2026 г. – вторият най-висок темп в ЕС след Португалия (16,5%) и значително над еврозоната (4,0%) и ЕС (4,7%). Сред съседните страни с налични данни цените са се повишили с 12,7% в Хърватия, 12,1% в Румъния, 10,2% в Унгария и 9,1% в Словения; Евростат няма данни за Гърция. Годишният темп в България остава между 12,6% и 15,5% през всяко от последните четири тримесечия.

Какво означава това за инвеститорите и компаниите

За банките силните обеми подкрепят приходите, но разликата между растежа на кредита (15,8%) и на депозитите (12,9%), както и повишението на лихвите по фирмените депозити, подсказват, че конкуренцията за финансиране се засилва. Ако банките плащат повече за депозитите, цената на кредитите вероятно ще последва, а повишението през септември на лихвата по големите фирмени кредити може да е ранен сигнал.

За жилищните предприемачи и купувачите ниските ипотечни лихви, които подкрепят търсенето, остават значително под средното за еврозоната в момент, когато ЕЦБ описва по-строги условия за финансиране. Повишение на лихвите в България към нивата в еврозоната би увеличило месечните вноски по новите кредити и би могло да забави сделките. Брокер, цитиран в по-ранен материал на InvestBulgaria, посочи, че високите цени вече са изтласкали около една пета от потенциалните купувачи от пазара.

За фирмите кредитът остава достъпен, но расте по-бавно, а цената на по-големите кредити започва да се повишава. Компаниите, които планират големи инвестиции, може да се сблъскат с по-високи разходи за финансиране от по-малките кредитополучатели, а банките в еврозоната са затегнали стандартите за фирмени кредити. Бизнесът, насочен към потребителите, се възползва от растежа на потребителския кредит с 16,0%, но при средна лихва 8,83% домакинствата са уязвими при всяко следващо повишение.

Какво да следим

Управителният съвет на ЕЦБ ще заседава отново през декември, когато ще разполага с повече данни за цените на енергията и инфлацията. Паричната и лихвената статистика на БНБ за октомври, очаквана в края на ноември, ще покаже дали забавянето на фирменото кредитиране и депозитите продължава и дали лихвите по кредитите започват да се повишават. Следващата тримесечна публикация на Евростат за цените на жилищата ще покаже дали ръстът на цените в България се забавя на фона на спада на търсенето на ипотечни кредити в еврозоната.