Октомврийският Скок на Цените на Тока и Газа в България: Какво Означава за Енергийните Разходи на Бизнеса

Какво се случи

Цената в сегмента „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) достигна средно 305,56 евро за мегаватчас (MWh) без ДДС за електроенергията с доставка в сряда, 28 октомври, съобщи BurgasMedia. Това е с 20,03% повече от предходния ден, когато токът се търгуваше при 254,58 евро/MWh. В пиковите часове средната цена беше 308,69 евро/MWh, а в извънпиковите – 302,44 евро/MWh, т.е. високата цена не беше ограничена до вечерния пик.

В същия ден Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) проведе открито заседание по искането на обществения доставчик „Булгаргаз“ регулираната цена на природния газ за ноември да бъде повишена с 34% – от 44,09 евро/MWh на 59,08 евро/MWh без цените за достъп и пренос, акциза и ДДС, съобщи БТА. Председателят на КЕВР Пламен Младеновски заяви пред БНТ, че цените на електроенергията и топлинната енергия за домакинствата няма да се променят от 1 януари, но поскъпване на газа не може да бъде избегнато, макар регулаторът да няма да допусне цялото поискано увеличение.

Цифрите и контекстът

Сегашното ниво се откроява на фона на последните години. Според Electricity Maps средната цена „Ден напред“ в България е била 104,4 евро/MWh през 2024 г. и 106,4 евро/MWh през 2025 г. Най-високата среднодневна цена през 2025 г. е 252,5 евро/MWh на 15 януари, а пикът през 2024 г. е 348,2 евро/MWh на 12 декември. Така цената за 28 октомври е около 2,9 пъти над средната годишна стойност за 2025 г. и по-висока от всяка среднодневна цена, отчетена през 2025 г.

България не е изключение в региона. През седмицата от 19 до 25 октомври БНЕБ е отчела средна цена от 255,49 евро/MWh, с 8,3% повече от предходната седмица, според регионалния пазарен преглед CTX SEE. Румънската борса OPCOM е отчела средно 258,48 евро/MWh, унгарската HUPX – 268,78 евро/MWh, сръбската SEEPEX – 263,79 евро/MWh, хърватската CROPEX – 237,03 евро/MWh, а гръцката HEnEx – 229,42 евро/MWh след седмичен ръст от 23%. Цената за Германия и Люксембург през същата седмица е спаднала с 26,4% до 134,35 евро/MWh. CTX SEE свързва поскъпването в Югоизточна Европа с по-ниското производство от вятърни и ядрени мощности, което е увеличило нуждата от внос в целия регион.

Газът е втората точка на натиск. Изпълнителният директор на „Булгаргаз“ Георги Татарски посочи, че когато дружеството е подало искането си за ноември, газът на нидерландския хъб TTF се е търгувал при 81,60 евро/MWh, а оттогава цените на TTF са се повишили с още 20%, съобщи БТА. Младеновски заяви, че над 60-70% от цената на газа в България е пряко обвързана с международните котировки, че с наближаването на зимата нивата в газовите хранилища са исторически ниски и че Европа плаща цени 11-12 пъти по-високи от тези на американските борси. Пред БНТ той посочи, че цените на TTF вероятно са се увеличили три до четири пъти от началото на годината.

Какво означава това за инвеститорите и фирмите

Основното за бизнеса е, че ценовият шок не се разпределя равномерно. Домакинствата са защитени от регулирани цени, които според регулатора няма да бъдат променени от 1 януари; текущият регулаторен период приключва на 1 юли 2027 г. Небитовите клиенти, чиито разходи следват борсовата цена, понасят пряко по-голямата част от поскъпването. В тази група влизат не само фирмите, но и болници, училища, администрации и културни институции, отбелязва Fakti.

Държавната програма за компенсиране на небитовите клиенти обхваща периода от 1 септември 2026 г. до 30 юни 2027 г. и покрива до 80% от разликата между средномесечната цена в сегмента „Ден напред“ на БНЕБ и базова стойност от 122,71 евро/MWh, съобщи Fakti. Окончателният процент зависи от наличните средства, а плащането ще бъде еднократно, след края на програмата. Междинни авансови плащания има само за месеците, в които средната борсова цена надхвърля 180 евро/MWh. Средната седмична цена на БНЕБ от 255,49 евро/MWh в края на октомври е значително над това ниво, но схемата все пак означава, че фирмите първо плащат цялата сметка и възстановяват част от нея по-късно. Председателят на Икономическата камара Добри Митрев предупреди в началото на октомври за възможна „ликвидна дупка“ за предприятията, ако зимните цени се движат близо до прага от 180 евро.

При газа регулираната цена на „Булгаргаз“ се прилага за продажбите на крайните снабдители и на топлофикационните дружества, като домакинствата и топлофикациите купуват по-голямата част от газа си от обществения доставчик, съобщи БТА. Младеновски призова за постепенно поскъпване и отбеляза, че по-високите цени водят до повече неплатени сметки и по-големи задължения на топлофикационните дружества – риск както за топлофикациите, така и за самия „Булгаргаз“.

Регионалната картина има две страни. По отношение на борсовата цена на електроенергията българските производители не изглеждат в неизгодна позиция спрямо конкурентите си в Румъния, Гърция, Сърбия или Унгария, където цените на едро се движат в същия диапазон. Спрямо производителите в Германия обаче разликата рязко се увеличи в края на октомври. CTX SEE отбелязва, че по-ниските цени в Германия носят ограничено облекчение за купувачите в Югоизточна Европа и че договорите за хеджиране трябва да съответстват на пазара, на който електроенергията реално се доставя – въпрос, важен за фирмите с договори за доставка, обвързани с цените в Западна Европа.

Какво да следим

„Булгаргаз“ заяви, че до края на октомври ще внесе коригирано предложение за ноември, като използва допълнителни количества от хранилището в Чирен, и че коригираната цена пак ще бъде с около 40 евро/MWh под нидерландската борса. КЕВР насрочи закрито заседание за 2 ноември, на което ще определи окончателната цена на газа за ноември. При електроенергията регулаторът може да преразгледа цените от 1 януари за остатъка от регулаторния период, а Младеновски заяви, че ще бъдат използвани наличните инструменти, за да останат цените за домакинствата непроменени. За фирмите ключовите показатели са средномесечните цени на БНЕБ спрямо прага от 180 евро/MWh за авансовите плащания, евентуална промяна в графика на компенсациите, поискана от работодателите, и дали производството от вятърни и ядрени мощности ще се възстанови достатъчно, за да се стопи разликата с цените в Западна Европа през зимата.