Справочници за инвеститори
Знаете ли, че?
Разходи и данни, които си струва да знаете, всяко със своя източник, както и историята и обичаите, които изненадват новодошлите.
-
София
София е град от над 2000 години, а България има най-ниските цени в ЕС.
Тракийското селище Сердика прераства в римски град, чиито улици днес могат да се видят в центъра, а Боянската църква в покрайнините на града е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заради стенописите си от XIII век. Потребителските цени в България бяха 56,9% от средните за ЕС през 2024 г. – най-ниските сред страните от ЕС.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, price level indices for actual individual consumption, 2024 (prc_ppp_ind)
-
Наеми в София
Тристайните апартаменти под наем в София се предлагаха средно за около 905 евро месечно през октомври 2026 г.
Това е средният офертен наем в обявите в imot.bg, най-големия имотен портал в България – около 9,21 евро на квадратен метър. Договорените наеми често са малко по-ниски, а новите сгради в централни райони като „Лозенец“, „Оборище“ и центъра струват повече.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: imot.bg, three-room flats to rent in Sofia, average of current listings
-
Разходи за труд
Един час труд струваше на работодателите в България 12,0 евро през 2025 г. при средно 34,9 евро в ЕС.
Това включва заплатите и осигуровките, които плаща работодателят. Заплащането в ИТ, финансите и София е доста над средното за страната, но все още е малка част от нивата в Западна Европа. Графиката на разходите за труд показва тенденцията.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, labour cost levels, 2025 (lc_lci_lev)
-
Цена на строителството
Цените в строителството в България бяха 69,2% от средните за ЕС през 2024 г.
Разходите за строителство растат заедно със заплатите и материалите от 2021 г., но изграждането на офис, склад или жилища все още струва с около една трета по-малко от средното за ЕС.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, price level index for construction, 2024 (prc_ppp_ind)
-
Градски транспорт в София
Едно пътуване с метрото в София струва 0,80 евро.
Цените на билетите преминаха в евро, когато България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. София има четири линии на метрото, както и трамваи, тролейбуси и автобуси, а можете да платите на турникета или в превозното средство с безконтактна банкова карта.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: Visit Sofia, the city's official tourism site: metro tickets
-
Туризъм
Хотелите и другите места за настаняване в България регистрираха 4,14 млн. пристигания на чуждестранни гости през 2025 г. – над нивото от 4,07 млн. преди пандемията през 2019 г.
Черноморското крайбрежие през лятото и ски курортите Банско, Боровец и Пампорово през зимата привличат повечето посетители, а балнеоложките курорти и градските почивки в София и Пловдив набират популярност.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, arrivals of non-residents at tourist accommodation (tour_occ_arnat)
-
Американски университет в България
Американски университет за свободни изкуства преподава в Благоевград от 1991 г.
Американският университет в България (АУБ) е основан през 1991 г. и е акредитиран в САЩ от Комисията за висше образование на Нова Англия (NECHE), както и в България. Обучението е на английски, а завършилите са източник на кадри за международните компании в региона.
Проверено през октомври 2026 г. Източник: NECHE: American University in Bulgaria
-
Летище София
Терминал 2 на летище София е открит на 27 декември 2006 г. заедно с нова писта.
Летището е главната входна врата на страната с директни полети до повечето европейски столици. То е свързано с центъра на града с линия 1 на метрото.
-
Джон Атанасов
Първият електронен цифров компютър е създаден от сина на български емигрант.
Джон Винсънт Атанасов, чийто баща е от село Бояджик край Ямбол, създава компютъра Атанасов–Бери заедно с Клифърд Бери в Щатския колеж на Айова между 1937 и 1942 г. В него за първи път се използват двоична аритметика, регенеративна памет и разделяне на паметта от изчисленията. През 1973 г. федерален съд в САЩ обявява патента на компютъра ENIAC за невалиден, тъй като се основава на неговата работа.
-
Българското кисело мляко
Бактерията, която прави киселото мляко, носи името на България: Lactobacillus bulgaricus.
Тя е открита през 1905 г. от българския лекар Стамен Григоров. Българското кисело мляко все още се прави с местни закваски, а в Япония най-продаваното кисело мляко се продава под името „България“ от 70-те години на XX век.
-
Българското вино
По тези земи се прави вино още от времето на траките.
България има местни сортове грозде като мавруд, широка мелнишка лоза и димят, както и международни сортове, а броят на малките винарни расте, особено в Тракийската низина и около Мелник.
-
Розовото масло
България е сред най-големите производители на розово масло в света.
Маслото се дестилира от казанлъшката роза, разновидност на Rosa damascena, отглеждана в Розовата долина между Стара планина и Средна гора. Няколко тона цвят, бран на ръка през май и юни, дават един килограм масло, което се използва в парфюми и козметика по целия свят.
-
Мартеница
На 1 март българите си подаряват червено-бели конци за здраве и за идващата пролет.
Мартеницата се носи, докато човек види щъркел или цъфнало дърво, след което се връзва на клон. Обичаите на 1 март са в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, съвместно с Румъния, Молдова и Северна Македония.
-
Българското кимане
В България кимането означава „не“, а клатенето на глава – „да“.
Много по-млади българи, които работят с чужденци, използват международните жестове, затова при съмнение помолете за „да“ или „не“.
-
Имен ден
Много българи празнуват имения си ден толкова, колкото и рождения си ден.
Именият ден е празникът на светеца, на когото сте кръстени. На Гергьовден, 6 май, празнуват всички с имената Георги или Гергана, а колеги и приятели им се обаждат или минават с пожелания.
-
Наздраве
Българите вдигат тост с „Наздраве!“, което означава „за здравето ви“.
Гледайте другия човек в очите, докато се чукате с чашите; ако не го направите, се смята за невъзпитано.
-
Българските сватби
Традиционните български сватби продължават с дни, с ритуали от сгледите до питката, която булката споделя.
Някога семейството на младоженеца изпращало сватовник в дома на булката, обикновено неведнъж, преди семействата да се съгласят. Днес булката и младоженецът все още чупят кръгла обредна питка, а за този с по-голямото парче се казва, че ще води в дома.
-
Първото българско царство
България е призната за държава през 681 г. и оттогава запазва името си.
След като разбива византийската армия край делтата на Дунав, хан Аспарух принуждава Византийската империя да подпише договор през 681 г. При цар Симеон Велики в началото на X век България е една от най-големите държави в Европа, а кирилицата се разпространява от нейните книжовни школи.
-
Витоша
Витоша, планината над София, става първият природен парк на Балканите през 1934 г.
Най-високият ѝ връх, Черни връх, е 2290 метра. На 27 август 1895 г. около 300 души го изкачват заедно по призив на писателя Алеко Константинов, което се смята за началото на организирания туризъм в България. Традицията се поддържа с масово изкачване всяка година.
-
Банско
Банско е най-големият ски курорт в страната и редовно е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини.
Старият град в подножието на Пирин е на 160 км от София. Кабинковият лифт тръгва от града към писти, достигащи около 2600 метра, а курортът е оживен и през лятото с туризъм в Национален парк „Пирин“, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
-
България в космоса
България е изпратила двама космонавти в космоса.
Георги Иванов лети със „Союз 33“ през април 1979 г. Когато повреда в двигателя осуетява скачването, екипажът се завръща трудно на Земята. Александър Александров прекарва десет дни на космическата станция „Мир“ през 1988 г. Български учени са създали и уреди за много космически мисии.
-
Христо Стоичков
Христо Стоичков печели „Златната топка“ през 1994 г.
Нападателят на ЦСКА София печели четири поредни титли в Испания и Купата на европейските шампиони през 1992 г. с „Барселона“. На Световното първенство през 1994 г. споделя „Златната обувка“ с шест гола и извежда България до четвъртото място.
-
Българите в чужбина
Пътепис от 1893 г. помага Чикаго да се превърне в дом на една от най-големите български общности в Америка.
„До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, за посещението му на Световното изложение през 1893 г., и днес се изучава в българските училища. Днес стотици хиляди българи живеят в Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ, а мнозина се връщат да работят в ИТ сектора и аутсорсинга в София.