Skip to content
Белоградчишките скали и крепостта сред тях

Справочници за инвеститори

Знаете ли, че?

Разходи и данни, които си струва да знаете, всяко със своя източник, както и историята и обичаите, които изненадват новодошлите.

  • София

    София е град от над 2000 години, а България има най-ниските цени в ЕС.

    Тракийското селище Сердика прераства в римски град, чиито улици днес могат да се видят в центъра, а Боянската църква в покрайнините на града е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО заради стенописите си от XIII век. Потребителските цени в България бяха 56,9% от средните за ЕС през 2024 г. – най-ниските сред страните от ЕС.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, price level indices for actual individual consumption, 2024 (prc_ppp_ind)

  • Наеми в София

    Тристайните апартаменти под наем в София се предлагаха средно за около 905 евро месечно през октомври 2026 г.

    Това е средният офертен наем в обявите в imot.bg, най-големия имотен портал в България – около 9,21 евро на квадратен метър. Договорените наеми често са малко по-ниски, а новите сгради в централни райони като „Лозенец“, „Оборище“ и центъра струват повече.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: imot.bg, three-room flats to rent in Sofia, average of current listings

  • Разходи за труд

    Един час труд струваше на работодателите в България 12,0 евро през 2025 г. при средно 34,9 евро в ЕС.

    Това включва заплатите и осигуровките, които плаща работодателят. Заплащането в ИТ, финансите и София е доста над средното за страната, но все още е малка част от нивата в Западна Европа. Графиката на разходите за труд показва тенденцията.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, labour cost levels, 2025 (lc_lci_lev)

  • Цена на строителството

    Цените в строителството в България бяха 69,2% от средните за ЕС през 2024 г.

    Разходите за строителство растат заедно със заплатите и материалите от 2021 г., но изграждането на офис, склад или жилища все още струва с около една трета по-малко от средното за ЕС.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, price level index for construction, 2024 (prc_ppp_ind)

  • Градски транспорт в София

    Едно пътуване с метрото в София струва 0,80 евро.

    Цените на билетите преминаха в евро, когато България се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г. София има четири линии на метрото, както и трамваи, тролейбуси и автобуси, а можете да платите на турникета или в превозното средство с безконтактна банкова карта.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: Visit Sofia, the city's official tourism site: metro tickets

  • Туризъм

    Хотелите и другите места за настаняване в България регистрираха 4,14 млн. пристигания на чуждестранни гости през 2025 г. – над нивото от 4,07 млн. преди пандемията през 2019 г.

    Черноморското крайбрежие през лятото и ски курортите Банско, Боровец и Пампорово през зимата привличат повечето посетители, а балнеоложките курорти и градските почивки в София и Пловдив набират популярност.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: Eurostat, arrivals of non-residents at tourist accommodation (tour_occ_arnat)

  • Американски университет в България

    Американски университет за свободни изкуства преподава в Благоевград от 1991 г.

    Американският университет в България (АУБ) е основан през 1991 г. и е акредитиран в САЩ от Комисията за висше образование на Нова Англия (NECHE), както и в България. Обучението е на английски, а завършилите са източник на кадри за международните компании в региона.

    Проверено през октомври 2026 г. Източник: NECHE: American University in Bulgaria

  • Летище София

    Терминал 2 на летище София е открит на 27 декември 2006 г. заедно с нова писта.

    Летището е главната входна врата на страната с директни полети до повечето европейски столици. То е свързано с центъра на града с линия 1 на метрото.

  • Джон Атанасов

    Първият електронен цифров компютър е създаден от сина на български емигрант.

    Джон Винсънт Атанасов, чийто баща е от село Бояджик край Ямбол, създава компютъра Атанасов–Бери заедно с Клифърд Бери в Щатския колеж на Айова между 1937 и 1942 г. В него за първи път се използват двоична аритметика, регенеративна памет и разделяне на паметта от изчисленията. През 1973 г. федерален съд в САЩ обявява патента на компютъра ENIAC за невалиден, тъй като се основава на неговата работа.

  • Българското кисело мляко

    Бактерията, която прави киселото мляко, носи името на България: Lactobacillus bulgaricus.

    Тя е открита през 1905 г. от българския лекар Стамен Григоров. Българското кисело мляко все още се прави с местни закваски, а в Япония най-продаваното кисело мляко се продава под името „България“ от 70-те години на XX век.

  • Българското вино

    По тези земи се прави вино още от времето на траките.

    България има местни сортове грозде като мавруд, широка мелнишка лоза и димят, както и международни сортове, а броят на малките винарни расте, особено в Тракийската низина и около Мелник.

  • Розовото масло

    България е сред най-големите производители на розово масло в света.

    Маслото се дестилира от казанлъшката роза, разновидност на Rosa damascena, отглеждана в Розовата долина между Стара планина и Средна гора. Няколко тона цвят, бран на ръка през май и юни, дават един килограм масло, което се използва в парфюми и козметика по целия свят.

  • Мартеница

    На 1 март българите си подаряват червено-бели конци за здраве и за идващата пролет.

    Мартеницата се носи, докато човек види щъркел или цъфнало дърво, след което се връзва на клон. Обичаите на 1 март са в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, съвместно с Румъния, Молдова и Северна Македония.

  • Българското кимане

    В България кимането означава „не“, а клатенето на глава – „да“.

    Много по-млади българи, които работят с чужденци, използват международните жестове, затова при съмнение помолете за „да“ или „не“.

  • Имен ден

    Много българи празнуват имения си ден толкова, колкото и рождения си ден.

    Именият ден е празникът на светеца, на когото сте кръстени. На Гергьовден, 6 май, празнуват всички с имената Георги или Гергана, а колеги и приятели им се обаждат или минават с пожелания.

  • Наздраве

    Българите вдигат тост с „Наздраве!“, което означава „за здравето ви“.

    Гледайте другия човек в очите, докато се чукате с чашите; ако не го направите, се смята за невъзпитано.

  • Българските сватби

    Традиционните български сватби продължават с дни, с ритуали от сгледите до питката, която булката споделя.

    Някога семейството на младоженеца изпращало сватовник в дома на булката, обикновено неведнъж, преди семействата да се съгласят. Днес булката и младоженецът все още чупят кръгла обредна питка, а за този с по-голямото парче се казва, че ще води в дома.

  • Първото българско царство

    България е призната за държава през 681 г. и оттогава запазва името си.

    След като разбива византийската армия край делтата на Дунав, хан Аспарух принуждава Византийската империя да подпише договор през 681 г. При цар Симеон Велики в началото на X век България е една от най-големите държави в Европа, а кирилицата се разпространява от нейните книжовни школи.

  • Витоша

    Витоша, планината над София, става първият природен парк на Балканите през 1934 г.

    Най-високият ѝ връх, Черни връх, е 2290 метра. На 27 август 1895 г. около 300 души го изкачват заедно по призив на писателя Алеко Константинов, което се смята за началото на организирания туризъм в България. Традицията се поддържа с масово изкачване всяка година.

  • Банско

    Банско е най-големият ски курорт в страната и редовно е домакин на състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини.

    Старият град в подножието на Пирин е на 160 км от София. Кабинковият лифт тръгва от града към писти, достигащи около 2600 метра, а курортът е оживен и през лятото с туризъм в Национален парк „Пирин“, обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

  • България в космоса

    България е изпратила двама космонавти в космоса.

    Георги Иванов лети със „Союз 33“ през април 1979 г. Когато повреда в двигателя осуетява скачването, екипажът се завръща трудно на Земята. Александър Александров прекарва десет дни на космическата станция „Мир“ през 1988 г. Български учени са създали и уреди за много космически мисии.

  • Христо Стоичков

    Христо Стоичков печели „Златната топка“ през 1994 г.

    Нападателят на ЦСКА София печели четири поредни титли в Испания и Купата на европейските шампиони през 1992 г. с „Барселона“. На Световното първенство през 1994 г. споделя „Златната обувка“ с шест гола и извежда България до четвъртото място.

  • Българите в чужбина

    Пътепис от 1893 г. помага Чикаго да се превърне в дом на една от най-големите български общности в Америка.

    „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, за посещението му на Световното изложение през 1893 г., и днес се изучава в българските училища. Днес стотици хиляди българи живеят в Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ, а мнозина се връщат да работят в ИТ сектора и аутсорсинга в София.