Бизнес Климатът в България се Влошава Отново през Октомври: Услугите и Промишлеността Отслабват, а Недостигът на Работна Ръка се Засилва

Какво се случи

Общият показател за бизнес климата в България спадна с 2,1 процентни пункта през октомври 2026 г. – от 15,3% до 13,2%, според проучването на Националния статистически институт (НСИ), цитирано от БТА. Това е второ поредно месечно понижение след спад с 1,3 пункта през септември. Настроенията се влошиха в промишлеността (с 2,8 пункта) и най-силно в услугите (с 6,9 пункта), останаха почти без промяна в строителството и се подобриха в търговията на дребно (с 1,2 пункта).

Проучването на Европейската комисия за България, публикувано в същия ден, сочи в същата посока. Индикаторът ѝ за икономическите настроения (ESI) за страната спадна от 97,8 през септември до 94,8 през октомври при дългосрочна средна стойност 100.

Данните и контекстът

В промишлеността съставният показател на НСИ се понижи от 16,9% до 14,1% – най-ниското ниво от април насам, според данни на Trading Economics, публикувани от TradingView. Оценката на мениджърите за текущото бизнес състояние спадна от 20,5% до 15,7%, а балансът за текущите поръчки в производството се влоши от -20,7% до -22,3%. Очакванията за производството през следващите три месеца отслабнаха от 7,7% до 6,0%, а за следващите шест месеца – от 13,4% до 12,5%.

Показателен е списъкът с пречки. Делът на мениджърите в промишлеността, които посочват недостиг на работна ръка, нарасна от 31,2% до 36,4% и изпревари несигурната вътрешна среда (26,9% при 24,8%) и недостатъчното външно търсене (24,3% при 22,4%). Финансови затруднения посочват 5,8% при 4,8% месец по-рано. Същевременно очакванията за продажните цени се повишиха от 12,5% до 16,5%, което подсказва, че повече фирми планират да прехвърлят разходите си към клиентите, вместо да ги поемат.

В строителството показателят почти не се промени, но строителите очакват по-малко нови поръчки през следващите шест месеца и краткосрочно свиване на дейността, съобщи БТА. Компаниите в услугите, които дърпат показателя най-силно надолу този месец, са по-малко оптимистични както за текущото си състояние, така и за търсенето.

Важна е и по-дългата перспектива. През октомври 2025 г. общият показател на НСИ е бил 16,1%, според Infobusiness на Българската търговско-промишлена палата, т.е. последната стойност е с около 3 пункта по-ниска от година по-рано. По измерването на Комисията ESI за България е бил 101,1 през ноември 2025 г. и 100,4 през януари 2026 г., спаднал е до 94,4 през април и се е възстановил до 97,8 до септември преди спада този месец. Най-ниската стойност на редицата от 2000 г. насам е 54,0 през април 2020 г.

Как се сравнява България

В ЕС и в еврозоната ESI спадна с 0,6 пункта до 96,9 през октомври – второ поредно месечно понижение, съобщи Европейската комисия. Спадът на България с 3,0 пункта е пет пъти по-голям от средния за ЕС и поставя страната под нивото на ЕС. В региона ESI на Румъния се понижи от 92,2 до 91,6, на Гърция – от 107,6 до 106,9, а на Хърватия – от 108,0 до 105,8, докато в Унгария се повиши от 99,9 до 101,0. Словения спадна до 98,0, а Германия, основният експортен пазар на България – до 94,1.

Секторните данни на Комисията за България показват понижение на потребителското доверие от -26,0 до -29,1 и на доверието в услугите от 9,1 до 6,0, като промишлеността е на -4,5, а търговията на дребно се подобрява от 9,0 до 11,4. Един показател се откроява: индикаторът за очакванията за заетостта в България е 103,4 през октомври, почти без промяна спрямо 103,3 и над стойността за ЕС от 98,9. Фирмите стават по-предпазливи по отношение на търсенето, но все още не и по отношение на наемането на персонал.

Външната среда е слаба. Промишленото производство в България е спаднало с над 9,4% на годишна база през август – третият най-голям спад в ЕС, а износът за Германия е намалял със 7,5% през първото полугодие на 2026 г., съобщи Novinite, докато износът извън ЕС е нараснал с 4,4% от януари до август. Според същия материал около 15% от планираните инвестиции в дълготрайни активи са замразени тази година. По-високите разходи за енергия, разгледани във вчерашния анализ на InvestBulgaria, засилват натиска върху производителите.

Какво означава това за инвеститорите и компаниите

За износителите към ЕС проучването съчетава слаби външни поръчки с напрегнат пазар на труда. Растящите разходи за заплати и енергия при слабо търсене предполагат натиск върху маржовете, а материалът на Novinite описва фирми, които търсят пазари извън ЕС. Компаниите с по-широка клиентска база извън Германия и Италия изглеждат по-малко уязвими.

Работната ръка остава основното ограничение. Над една трета от мениджърите в промишлеността вече посочват недостига на персонал като основна пречка – повече, отколкото посочват вътрешното или външното търсене. Заедно със стабилните очаквания за заетостта това предполага продължаващ натиск върху заплатите и прави проектите за автоматизация и производителност по-актуални за производителите и за инвеститорите, които оценяват нови заводи.

Вторият сигнал са очакванията за цените. Повишението на очакванията за продажните цени в българската промишленост съвпада с тенденцията в целия ЕС: Комисията отчита ръст на тези очаквания с 3,4 пункта в промишлеността, 2,8 пункта в търговията на дребно, 2,4 пункта в строителството и 2,1 пункта в услугите, а индикаторът ѝ за икономическа несигурност се повиши с 1,7 пункта до 19,8. Купувачите на български стоки и услуги могат да очакват повече преговори за цените през следващите месеци.

За бизнеса, насочен към потребителите, спадът на потребителското доверие до -29,1 е предупреждение, въпреки че настроенията в търговията на дребно се подобриха през октомври. Строителите и доставчиците на строителни материали са изправени пред по-слаби перспективи за поръчки, което е важно за предприемачите, планиращи нови проекти през 2027 г.

Какво да следим

Европейската комисия ще публикува следващия индикатор за икономическите настроения на 27 ноември 2026 г., а експресната оценка на потребителското доверие в еврозоната – на 20 ноември. Ноемврийското бизнес проучване на НСИ се очаква в края на ноември и ще покаже дали октомври е повратна точка, или временен спад. Данните за промишленото производство и износа през септември, както и евентуално решение за компенсациите на бизнеса за електроенергия, ще покажат дали слабостта в промишлеността се разпространява.