Красимир Балъков
Накратко
| На български | Красимир Генчев Балъков |
|---|---|
| Роден | 29 март 1966 г., Велико Търново, България |
| Пост | Атакуващ полузащитник |
| Мачове за България | 92 мача и 16 гола, 1988–2003 г. |
| Основни клубове | „Етър“ (Велико Търново), „Спортинг“ (Лисабон) и „Щутгарт“ |
| Световно първенство | В отбора на България, завършил четвърти през 1994 г. |
Източник: Wikipedia: Krasimir Balakov1
Състезателна кариера
Балъков започва кариерата си при мъжете в местния „Етър“ (Велико Търново). През 1990 г. преминава в португалския „Спортинг“ (Лисабон), където играе заедно с Луиш Фиго, Йорданов и Паулу Соуза. Със „Спортинг“ печели Купата на Португалия през 1995 г.1
През 1995 г. Балъков преминава в „Щутгарт“. Печели Купата на Германия през 1997 г. и турнира „Интертото“ през 2000 и 2002 г. В „Щутгарт“ образува нападателно трио с Фреди Бобич и Жовани Елбер, известно като „магическия триъгълник“. Прекратява състезателната си кариера през 2003 г., а през 2005 г. изиграва един мач за „Плауен“ като играещ треньор.1
Кариера за България
Балъков дебютира за България на 2 ноември 1988 г., като резерва при равенството 1:1 с Дания в квалификация за Световното първенство през 1990 г. За националния отбор има 92 мача и 16 гола, като играе от 1988 до 2003 г.1
Той е ключов играч в отбора на България, завършил четвърти на Световното първенство през 1994 г. Играе и на Европейското първенство през 1996 г. и на Световното първенство през 1998 г. На 37 години участва в квалификациите за Европейското първенство през 2004 г., но се отказва преди финалния турнир.1
Треньорска кариера и отличия
След края на състезателната си кариера Балъков е помощник-треньор в „Щутгарт“, преди да поеме „Плауен“. По-късно води „Грасхопърс“, „Санкт Гален“, „Черноморец“ (Бургас), „Хайдук“ (Сплит) и „Кайзерслаутерн“. Води и националния отбор на България през 2019 г., както и „Етър“ (Велико Търново), ЦСКА 1948, „Септември“ (София) и „Локомотив“ (София).1
Балъков печели наградата „Футболист на годината“ в България през 1995 и 1997 г. Включен е в идеалния отбор на Световното първенство през 1994 г. и в отбора на сезона в Бундеслигата на списание kicker три поредни сезона – от 1995–96 до 1997–98 г. През 2024 г. напуска „Локомотив“ (София), след като помага на клуба да се спаси от изпадане.1
През 2024 г. той напуска „Локомотив“ (София), след като помага на клуба да се спаси от изпадане.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
