Волен Сидеров
Накратко
| На български | Волен Николов Сидеров |
|---|---|
| Роден | 19 април 1956 г., Ямбол, България |
| Политическа партия | „Атака“ |
| Известен с | Политик, автор и журналист |
| Народно събрание | Народен представител, 13 юли 2005 г. – 30 октомври 2019 г. |
| Партийно ръководство | Лидер на „Атака“ от 17 април 2005 г. |
Източник: Wikipedia: Volen Siderov1
Начало на кариерата
Сидеров е роден в Ямбол през 1956 г. Учи приложна фотография в София и работи като фотограф в Националния литературен музей преди падането на комунизма през 1989 г. Брат му Пламен Сидеров е математик, преподавал в Софийския университет.1
След 1989 г. Сидеров се присъединява към новосъздаденото Движение за защита на правата на човека. През 1990 г. става главен редактор на „Демокрация“ – вестника на Съюза на демократичните сили. По-късно е заместник главен редактор на „Монитор“ и води телевизионното токшоу „Атака“. През 2000 г. получава награда от Съюза на българските журналисти.1
Политическа кариера
През 2003 г. Сидеров се кандидатира неуспешно за кмет на София и получава 1728 гласа. През 2005 г. организира и оглавява „Атака“, наречена на телевизионното му предаване. Партията печели 8,14% от гласовете на парламентарните избори и става четвъртата по големина в парламента. На изборите през 2009 г. получава 9,4%.1
Народен представител е от юли 2005 г. до октомври 2019 г. На президентските избори през 2006 г. печели 21% на първия тур и отива на балотаж с действащия президент Георги Първанов. На втория тур Сидеров получава около 24%. През 2019 г. се кандидатира за кмет на София и е седми с 1,44% от гласовете.1
Позиции и спорове
„Атака“ се противопоставя на членството на България в НАТО и настоява за промени в някои споразумения, свързани с членството в Европейския съюз. Сидеров критикува присъединяването на България към НАТО и твърди, че страната е останала уязвима. Партията настоява и за отмяна на Ньойския договор и връщане на териториите, които нарича Западни покрайнини.1
Сидеров е определян като ксенофоб и прави антиеврейски и антиромски изказвания. През 2021 г. Европейският съд по правата на човека постановява, че българските съдилища са сгрешили, като не са уважили гражданските искове за дискриминация срещу него заради тези изказвания. Той поставя под съмнение и смъртоносността на COVID-19 и е разследван за подбуждане към нарушаване на противоепидемичните мерки.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
