Симеон II
Накратко
| На български | Симеон Борисов Сакскобургготски |
|---|---|
| Роден | 16 юни 1937 г. |
| Родители | Борис III и Йоанна Италианска |
| Управление | Цар на българите, 28 август 1943 г. – 15 септември 1946 г. |
| Министър-председател | Република България, 24 юли 2001 г. – 17 август 2005 г. |
| Политическа партия | Национално движение „Симеон Втори“, по-късно преименувано на НДСВ |
Източник: Wikipedia: Simeon II1
Ранни години и изгнание
Симеон е роден през 1937 г. в семейството на Борис III и Йоанна Италианска. Става цар на 28 август 1943 г., на шест години, след смъртта на баща си. От негово име управлява регентски съвет. След подкрепения от СССР преврат през септември 1944 г. регентите са отстранени и арестувани, а през февруари 1945 г. са екзекутирани.1
Референдум през септември 1946 г. подкрепя премахването на монархията и царското семейство е изгонено. Симеон и семейството му заминават първо за Александрия, Египет, а през 1951 г. получават убежище в Испания. Учи във Victoria College в Александрия, във Френския лицей в Мадрид и във Военната академия „Вали Фордж“ в САЩ. По-късно учи право и бизнес администрация в Испания.1
Бизнес и завръщане
След образованието си Симеон става бизнесмен. Тринадесет години е председател на испанското дъщерно дружество на френската отбранителна и електронна група Thomson. Работи и като съветник в банковото дело, хотелиерството, електрониката и кетъринга. През 1962 г. се жени за испанската аристократка Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела. Имат пет деца.1
Симеон се връща в България през 1996 г., петдесет години след премахването на монархията. През 2001 г. обявява създаването на Национално движение „Симеон Втори“, по-късно преименувано на НДСВ, и обещава реформи и по-висок жизнен стандарт. На изборите през юни 2001 г. партията печели 120 от 240-те места в парламента.1
Политическа кариера
Симеон става министър-председател на 24 юли 2001 г. начело на коалиция с Движението за права и свободи. По време на мандата му България се присъединява към НАТО и към водената от САЩ коалиция срещу Ирак. На изборите през 2005 г. партията му е втора и влиза в коалиция, водена от Българската социалистическа партия. Симеон е неофициален почетен председател на коалиционния съвет.1
На изборите през 2009 г. НДСВ получава 3,01% от гласовете и не влиза в парламента. През юли същата година Симеон подава оставка като лидер на партията и се оттегля от политиката. Той не се е отказал официално от претенциите си за българския престол, но избягва да заявява позиция за възстановяване на монархията. Към 2026 г. той е един от двамата живи мъже, били държавни глави по време на Втората световна война.1
Към 2026 г. Симеон II е един от двамата живи хора, били държавни глави по време на Втората световна война.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
