Росен Плевнелиев

Накратко

Източник: Уикипедия: Rosen Plevneliev¹

Ранни години

Росен Плевнелиев е роден в Гоце Делчев на 14 май 1964 г. Майка му Славка е учителка, а баща му Асен – активист на Комунистическата партия. На 10 години се премества с родителите си в Благоевград. Семейството му произхожда от български бежанци, преселили се през 1913 г. от днешна Петруса в гръцка Македония.¹

Завършва Природо-математическата гимназия в Благоевград през 1982 г. и Висшия машинно-електротехнически институт в София през 1989 г. След политическите промени през 1990 г. основава частна строителна фирма, която работи по проекти като „Бизнес Парк София“. Говори български, английски и немски.¹

Политическа кариера

Плевнелиев става министър на регионалното развитие и благоустройството на 27 юли 2009 г., в екипа на вицепремиера Симеон Дянков. През септември 2011 г. ГЕРБ го обявява за свой кандидат за президент. Печели втория тур на президентските избори на 30 октомври с 52,58% от гласовете срещу кандидата на Българската социалистическа партия Ивайло Калфин.¹

Полага президентската клетва на 19 януари 2012 г. и встъпва в длъжност на 22 януари. Обявените му приоритети включват административна реформа, енергийна ефективност и независимост и отзоваването на български посланици, били агенти на тайните служби по време на комунистическия режим. През 2013 г., след като няколко партии връщат мандатите за съставяне на правителство, назначава служебен кабинет начело с Марин Райков. През август 2014 г. назначава още едно служебно правителство.¹

По-късна дейност

През 2013 г., на фона на протестите срещу олигархичното влияние в политиката и управлението, Плевнелиев организира инициативата „Диалог с гражданите“. Тя включва три дебата – за пазарната икономика, съдебната система и свободата на медиите. Той се застъпва и за по-тесни отношения между България и Китай и често критикува имиграционната политика на Обединеното кралство при тогавашния министър-председател Дейвид Камерън.¹

През октомври 2022 г. ГЕРБ кани Плевнелиев да ръководи контактна група за преговори за кабинет и той приема. Групата се среща с проевропейските и демократичните сили в 48-ото Народно събрание, но преговорите завършват без споразумение. През септември 2023 г. той и други обществени личности излизат с позиция, в която предлагат членството на България в ЕС и НАТО да бъде записано в Конституцията.¹