Тодор Живков
Накратко
| На български | Тодор Христов Живков |
|---|---|
| Роден | 7 септември 1911 г., Правец, България |
| Почина | 5 август 1998 г., София, България |
| Известен с | Управлението на България от 1956 до 1989 г. |
| Партия | Българска комунистическа партия, 1932–1989 г. |
| Длъжности | Министър-председател, 1962–1971 г.; председател на Държавния съвет, 1971–1989 г. |
Източник: Уикипедия: en.wikipedia.org · wiki · Todor_ZhivkovTodor Zhivkov1
Начало на кариерата
Живков е роден в селско семейство в Правец. През 1928 г. влиза в Български комунистически младежки съюз, а през 1932 г. – в Българската работническа партия. По време на Втората световна война участва в съпротивителното движение в България. През 1943 г. помага за създаването на партизанска бригада „Чавдар“, а по-късно става заместник-командир на Софийската въстаническа оперативна зона.1
След 9 септември 1944 г. Живков оглавява Народната милиция в София. Влиза в Централния комитет на Българската комунистическа партия и става негов пълноправен член през 1948 г. През 1954 г. става първи секретар на партията. На Априлския пленум през 1956 г. критикува партийния лидер Вълко Червенков и затвърждава позицията си на фактически лидер на България.1
Управление и политика
Живков е министър-председател от 1962 до 1971 г. След това става председател на Държавния съвет – колективен орган на държавния глава, създаден с Конституцията от 1971 г. Докато заема тези постове, той остава водещата фигура на комунистите в страната. Правителството му остава тясно обвързано със Съветския съюз, като същевременно се стреми да разшири връзките на България със страни извън съветската сфера.1
Икономическата политика включва индустриализация, централно планиране и няколко опита за реформи. Структурата на заетостта се променя съществено: през 1948 г. около 80% от населението разчита на селското стопанство, а до 1988 г. в този сектор остават по-малко от един на всеки петима работещи. Социалната политика е съпроводена с по-широк достъп до жилища, образование и потребителски стоки, макар недостигът на жилища да продължава.1
Последни години
От 1984 г. правителството затяга политиката към малцинствата чрез т.нар. Възродителен процес – кампания за насилствена асимилация на българските турци. През 1989 г. тази политика води до масово прогонване на турци и мюсюлмани. Позицията на Живков е отслабена и от икономическия застой, влошаващия се международен образ и нарастващото кариеристично поведение и корупция в Комунистическата партия.1
Под натиска на висши партийни функционери Живков подава оставка на 10 ноември 1989 г., след като отказва да признае проблемите и да отговори на обществените протести. Комунистическото управление в България на практика приключва до месец, а Народна република България официално престава да съществува до година. Живков умира в София на 5 август 1998 г., на 86 години.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
