Цар Борис III
Накратко
| На български | Борис III |
|---|---|
| Роден | 30 януари 1894 г., София, България |
| Почина | 28 август 1943 г., София, България |
| Управление | 3 октомври 1918 г. – 28 август 1943 г. |
| Баща | Фердинанд I |
| Съпруга | Йоанна Савойска |
| Наследник | Симеон II |
Източник: Уикипедия: Boris III of Bulgaria1
Ранни години и царуване
Борис е роден в София като най-голям син на Фердинанд I и принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска. През 1896 г. е преминат от католицизъм в православие като част от усилията на баща му да помири България и Русия. Учи в Двореца в специално основано училище и във Военното училище в София, участва в Балканските войни и е офицер за свръзка през Първата световна война.1
След поражението на България през 1918 г. Фердинанд абдикира и Борис става цар. Ранните години на управлението му са белязани от политически конфликти. Военен преврат сваля министър-председателя Александър Стамболийски през 1923 г., а атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. убива 213 души. През 1934 г. Политическият кръг „Звено“ извършва преврат и забранява политическите партии. На следващата година Борис отстранява „Звено“ от власт и оттогава управлява като фактически абсолютен монарх.1
Войната и политиката
В началото на Втората световна война България остава неутрална. През 1940 г. получава от Румъния Южна Добруджа по силата на Крайовската спогодба. През март 1941 г. Борис присъединява България към Тристранния пакт. След това страната получава територии, включително части от югославска Македония и гръцка Тракия. Борис не изпраща български войски да воюват срещу Съветския съюз заедно с Германия.1
През януари 1941 г. Борис утвърждава антисемитския Закон за защита на нацията, който лишава българските евреи от гражданство и ограничава правата им. През 1943 г. българските власти депортират 11 343 евреи от окупираните територии в нацистки лагери. След протести в България Борис спира планираните депортации на евреи от предвоенната територия на страната. Вместо това близо 20 000 български евреи са изселени в провинцията на принудителен труд. Повечето евреи, депортирани от окупираните територии, загиват в лагерите.1
Смърт и наследяване
Борис умира в София на 28 август 1943 г., малко след като се връща от среща с Хитлер. Смъртта му е приписана на сърдечна недостатъчност, но се разпространяват версии за отравяне. Не се появяват категорични доказателства за убийство. Наследява го шестгодишният му син Симеон II, като царската власт се упражнява от регентски съвет. Борис е погребан в Рилския манастир след държавно погребение. По-късно тялото му е ексхумирано и тайно преместено; открито е само сърцето му, което е препогребано в манастира през 1994 г.1
Източници
Фактите са проверени 13 октомври 2026 г. Изготвено от InvestBulgaria с общоинформационна цел.
