Свети Паисий Хилендарски

Накратко

Източник: Уикипедия: Paisius of Hilendar¹

Живот и дело

Паисий е роден в Самоковската епархия, вероятно в Банско, макар че точното място на раждането му все още се оспорва. През 1745 г. постъпва в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. Като български православен духовник той става ключова фигура на Българското възраждане и се смята за негов родоначалник. Смята се, че умира около 1773 г. на път за Атон край Ампелино, днес Асеновград.¹

Историята

Паисий събира материали в продължение на две години, като работи усилено и посещава Хабсбургската монархия, преди да завърши „История славянобългарска“ в Зографския манастир през 1762 г. Целта ѝ е да представи цялостна история на България и да укрепи българското национално съзнание. Творбата следва историите на Петър Богдан Бакшев (1667 г.) и Блазиус Кленер (1761 г.) и е третото модерно съчинение по българска история. Тя предупреждава и срещу отказа на българите от езика и идентичността им чрез гърцизацията.¹

Наследство и почит

Творбата е преписвана и разпространявана из българските земи. Софроний Врачански прави първия ѝ ръкописен препис през 1765 г. Паисий обикаля България и като таксидиот, като носи книгата със себе си, докато тя се разпространява. Главите ѝ разказват за исторически събития, славянските учители и българските светци, а тя завършва с епилог.¹

Българската православна църква канонизира Паисий на 26 юни 1962 г. като преподобни. Той е почитан в Източноправославната църква и споделя деня си на почит – 19 юни, със св. Паисий Велики. Връх Паисий в Антарктида е наречен на негово име. Образът му е изобразен на българските банкноти и монети от 2 лева, а през 2026 г. и на първата българска монета от 2 евро.¹