Христо Ботев

Накратко

Източник: Wikipedia: Hristo Botev¹

Живот и дейност

Ботев е роден в Калофер, тогава в Османската империя. Някои историци оспорват мястото му на раждане и посочват Карлово или село Осен. Баща му Ботьо Петков е учител и деец на Българското възраждане. Ботев учи в Калофер, преди през 1863 г. да замине за Одеса със стипендия от руското правителство.¹

След като се връща в Калофер през 1867 г., Ботев преподава на мястото на болния си баща. По-късно се установява сред българската емиграция в Румъния и работи като учител, журналист и редактор. Публикува поезия и пише за революционни вестници. След смъртта на Васил Левски през 1873 г. Ботев подкрепя подготовката на въстание и през 1875 г. е избран за председател на Българския революционен централен комитет.¹

Въстанието и смъртта

По време на Априлското въстание през 1876 г. определеният войвода отказва да поеме командването на чета и Ботев поема цялостното ръководство. През май четата преминава Дунав на борда на австро-унгарския пътнически параход „Радецки“, след като четниците се качват преоблечени на румънските пристанища и поемат контрола над кораба. Османски войски и башибозук нападат четата, след като тя навлиза в османска територия.¹

Ботев е застрелян край Враца на 1 юни 1876 г., на 28 години. Точното място на смъртта му не е известно – посочват се Околчица или Вола. След смъртта му четата е разбита. Местното население не се присъединява към нея и не ѝ помага.¹

Поезия и наследство

Поезията на Ботев е посветена на потисничеството и борбата за свобода. Книгата му от 1875 г., издадена заедно със Стефан Стамболов, включва творби като „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“ и „Обесването на Васил Левски“. Творчеството му черпи от българския фолклор и от влияния като лорд Байрон, Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. В публицистиката си той пише и за политическа и социална революция.¹

След смъртта си Ботев се превръща в централна фигура в националните чествания в България, а стихотворенията му влизат в училищната програма. Различни групи го представят по различен начин: българските леви го описват като предтеча на социалистическите идеи, а анархистите също го смятат за свой вдъхновител. През 1950 г. името му е дадено на най-високия връх на Стара планина, както и на училища, улици и други институции.¹